Джон Гришэм: Отвличането

— Не трябва ли да търсите Ейприл, вместо да тормозите нас?

Полицай Бард си пое дълбоко въздух, сякаш някой го бе ритнал в стомаха. Изглеждаше готов да открие стрелба. Снийд се намеси:

— Добре, ето какво ви предлагаме. Може да раздавате флайъри, но не и да ги залепяте върху публична собственост: стълбове, пейки на автобусни спирки и така нататък. Вече наближава пет часът. Искам да се приберете вкъщи в шест. Справедливо ли е?

Полицаят млъкна и се втренчи в Тео. Той сви рамене и отвърна:

— Да.

Всъщност не беше справедливо. Те имаха право да лепят флайърите върху електрически и телефонни стълбове, и то през целия ден. (Но не и на градските пейки.) Полицията не разполагаше с юрисдикцията да променя общинските разпоредби или да заповядва на децата да се прибират в шест часа вечерта.

В момента обаче те се нуждаеха от компромис и предложението на Снийд не звучеше толкова зле. Издирването щеше да продължи, а полицаите можеха да изтъкнат, че са успели да въдворят ред. Тео бе научил, че разрешаването на всеки спор е свързано с компромиси от двете страни.

Екипите се върнаха в Труман Парк, където издирващите се прегрупираха. Четирима си тръгнаха заради други ангажименти. Двайсет минути след като се разделиха с Бард и Снийд, Тео и приятелите му отидоха в квартала „Мори Хил“. Намираше се в югоизточната част на града, възможно най-далеч от „Делмонт“. Там раздадоха десетки флайъри и разговаряха с любопитни съседи. Приключиха точно в шест часа.

В дома на семейство Буун съществуваше строго установена традиция по отношение на вечерята. В понеделник винаги се ходеше в „Робилио“, стар италиански ресторант в центъра на Стратънбърг, недалеч от кантората. Във вторник получаваха супа и сандвичи в приюта за бездомни, където помагаха като доброволци. В сряда господин Буун носеше вкъщи китайски специалитети от „Златният дракон“ и всички се хранеха пред телевизора. В четвъртък госпожа Буун купуваше печено пиле, хумус и тънка пита от една турска закусвалня. В петък Тео и родителите му посещаваха „Малуф“, популярен ливански ресторант, чиито възрастни собственици постоянно се караха. В събота тримата се редуваха в избора на място. Тео обикновено се спираше на пица и филм у дома. В неделя госпожа Буун приготвяше сама вечерята. Тео изобщо не харесваше ястията й, но беше достатъчно съобразителен и не го казваше на никого. Марсела не обичаше да се застоява в кухнята. Работеше усилено и по-голямата част от деня й минаваше в кантората. Ето защо не й се бързаше към къщи, за да прекара още няколко часа пред печката. А и в Стратънбърг имаше множество добри ресторанти с различна националност. Според Марсела Буун храната трябваше да се приготвя от професионалисти. Тео нямаше нищо против да яде навън. Баща му също. Когато все пак готвеше, Марсела очакваше от Уудс и Тео да изчистят след нея, а двамата предпочитаха да избягват миенето на чинии.

Винаги вечеряха точно в седем — друг навик на организираните хора, които препускат през деня, като непрекъснато хвърлят по едно око на часовника. Тео взе порцията пилешко и скариди в сладко-кисел сос и се настани на канапето. После остави малка чинийка на пода, където кучето го дебнеше с огромно нетърпение. Джъдж обичаше китайски специалитети и се хранеше в хола заедно с останалите. Кучешката храна му се струваше обидна.

След няколко хапки господин Буун попита:

— Е, Тео, нещо ново около Ейприл?

— Не, сър. Само се носят слухове.

— Горкото момиче — отбеляза госпожа Буун. — Сигурно всички са много разтревожени.

— Цял ден говорихме за отвличането. Пълна загуба на време. По-добре е утре да не ходя на училище и да се включа в издирването.

— Номерът ти няма да мине — заяви Уудс Буун.

— Казахте ли на полицията за майката на Ейприл? Споменахте ли, че не си е била вкъщи в понеделник и вторник вечерта? Те трябва да разберат, че госпожа Финмор се държи странно и не се грижи за дъщеря си.

В стаята се възцари тишина. След малко господин Буун отвърна:

— Не, Тео, не го направихме. Решихме да изчакаме.

— Но защо?

— Защото така няма да помогнем на полицията — обясни баща му. — Нека минат един-два дни. После ще обсъдим как да действаме.

— Не си докоснал вечерята — добави Марсела Буун. Беше права. Тео бе изгубил апетит. Храната сякаш бе заседнала в гърлото му.

— Не съм гладен — заяви той.

По-късно сериалът „Закон и ред“ бе прекъснат от извънредна новинарска емисия. Издирването на Ейприл Финмор продължаваше. Полицията все още се въздържаше от коментар. На екрана се появи снимка на Ейприл и една от листовките, които Тео и приятелите му бяха раздали из града. Веднага след това бе излъчен зловещият портрет на Джак Лийпър, който приличаше на сериен убиец. Репортерът направи следния коментар: „Полицията предполага, че избягалият затворник Джак Лийпър се е върнал в Стратънбърг, за да посети своята приятелка Ейприл Финмор“.