— Майка ми тук ли е?
— Да, но в момента говори с клиент. Господин Буун също е зает.
Обикновено се случваше така. Когато не беше в съда, майката на Тео прекарваше деня в срещи с клиентите си. Повечето бяха жени, които 1) искаха развод, 2) нуждаеха се от развод, 3) очакваха да го получат или 4) се бореха с последствията от него. Работата не беше лесна, но Марсела Буун беше сред най-добрите бракоразводни адвокати в града. Тео се гордееше с нея. Радваше се и на факта, че тя съветва всяка нова клиентка да потърси помощта на професионален консултант, за да се опита да спаси брака си. За съжаление обаче някои случаи бяха безнадеждни.
Тео се качи по стълбите, следван плътно от Джъдж, и влезе в просторния и уютен кабинет на адвокат Уудс Буун. Баща му седеше зад бюрото, потънал в задачи. В едната ръка държеше лулата си, а в другата — химикалка. Наоколо бяха разпръснати безброй листове.
— Здравей, Тео — заяви той с широка усмивка. — Как мина в училище?
Господин Буун му задаваше този въпрос пет пъти на седмица.
— Ужасно — отвърна Тео. — Не биваше да ходя. Пълна загуба на време.
— Защо?
— Стига, татко. Моя приятелка и съученичка е в ръцете на избягал затворник, лежал зад решетките заради отвличане. Подобни инциденти не се случват често тук. Всички трябваше да се включим в издирването на Ейприл. Вместо това седяхме в училище и говорихме празни приказки.
— Глупости. Остави търсенето на професионалистите, Тео. Полицията в Стратънбърг си знае работата.
— Да, но до момента не са я открили. Може би се нуждаят от още хора.
— От кого по-точно?
Тео се изкашля и стисна зъби. Втренчи се в баща си и се подготви да сподели истината. Родителите му го бяха научили, че не е хубаво да лъже или да премълчава истината. Съветваха го винаги да бъде искрен, независимо от последствията. Той понечи да каже: „От нас, татко. Приятелите на Ейприл. Вече организирах група за издирване. Скоро ще тръгнем по улиците“, но точно в този миг телефонът иззвъня. Баща му вдигна слушалката, измърмори: „Уудс Буун“, и се заслуша.
Тео замълча. След няколко секунди господин Буун закри с ръка слушалката и прошепна:
— Ще ми отнеме известно време.
— До после — заяви Тео, скочи от стола си и излезе от стаята.
Слезе на долния етаж, следван от Джъдж, и отиде в малкото помещение, което наричаше свой кабинет. Извади от раницата учебниците и тетрадките си, като създаде впечатлението, че смята да се заеме с домашните. Но не беше така.
Групата за издирване, организирана от него, се състоеше от около двайсет приятели. Планът им беше да се разпределят на пет групи от по четирима души и да обиколят улиците на колела. Всеки разполагаше с мобилен телефон и радиостанция. Уди имаше айпад с инсталиран „Гугъл Ърт“ и приложения за джипиес. Действията им щяха да бъдат координирани, а Тео, разбира се, оглавяваше операцията. Смятаха да търсят Ейприл в различни части на града и да раздадат флайъри с нейна снимка. Предвиждаха възнаграждение от хиляда долара за човека, който им предостави ценна информация за намирането й. Децата бяха събрали около двеста долара от съученици и учители. Тео и приятелите му се надяваха да получат останалата сума от своите родители, в случай че някой се появеше с важни подробности, свързани с изчезването на момичето. Тео не се съмняваше, че майка му и баща му ще се съгласят да му дадат парите при необходимост. Операцията криеше доста рискове, но залогът беше висок, а времето течеше безмилостно.
Тео излезе през задната врата, като остави Джъдж сам и объркан. После се промъкна към верандата и се качи на колелото.
Групата се събра малко преди четири следобед в Труман Парк, най-големия в Стратънбърг. Децата се срещнаха до прочутата беседка в средата на парка — любимо място за изнасяне на политически речи и летни концерти. Понякога там се организираха и сватби. Издирващите бяха общо осемнайсет на брой — петнайсет момчета и три момичета. Всички носеха каски и нямаха търпение да открият Ейприл Финмор.
През целия ден в училище момчетата бяха обсъждали организацията на търсенето. За пръв път участваха в подобна акция, но никой не си признаваше липсата на опит. Вместо това повечето, включително и Тео, говореха толкова авторитетно, сякаш знаеха много добре как да действат. Един от най-силните гласове принадлежеше на Уди. Тъй като притежаваше айпад, той вярваше, че идеите му заслужават особено внимание. Друг отявлен лидер беше Джъстин, който беше доста самоуверен заради отличните си спортни постижения в училище.
Читать дальше