Джон Гришэм - Отвличането

Случи се в часа по физическо възпитание, в един студен февруарски следобед. Две групи седмокласници току-що бяха започнали мъчителните упражнения под командата на господин Барт Тайлър — младия учител, който се държеше така, сякаш обучаваше отряд морски пехотинци. Децата тъкмо приключваха със серия изтощителни спринтове, когато Тео изведнъж усети, че се задъхва. Изтича до раницата си в ъгъла, извади инхалатора и вдиша няколко пъти от лекарството. Налагаше му се да го прави често и макар съучениците му да разбираха, Тео винаги се смущаваше. Всъщност той беше извинен от часовете по физическо, но все пак настояваше да ги посещава.

Господин Тайлър прояви загриженост и го заведе до една пейка на трибуните. А Тео потъна в земята от срам. Докато учителят се отдалечаваше и надуваше свирката си, Ейприл Финмор се отдели от групата и седна до Тео.

— Добре ли си? — попита тя.

— Да, всичко е наред — отвърна той и си помисли, че астмата си има своите предимства.

Ейприл сложи ръка на коляното му и го погледна разтревожено.

В този миг някой изкрещя:

— Ейприл! Какво правиш?

Беше господин Тайлър.

Тя се обърна и хладнокръвно отговори:

— Нуждая се от почивка.

— Така ли? Не си спомням да съм ти позволил. Връщай се при останалите.

— Казах, че се нуждая от почивка — повтори невъзмутимо Ейприл.

Учителят замълча за миг, след което добави:

— И защо?

— Защото страдам от астма. Също като Тео.

Присъстващите не бяха сигурни дали Ейприл казва истината, но никой, особено господин Тайлър, не искаше да я разпитва повече.

— Добре, добре — заяви той накрая и наду свирката.

За пръв път в своя кратък живот Тео се зарадва на болестта си.

Двамата продължиха да седят на трибуните до края на часа. Наблюдаваха как съучениците им се потят и измъчват, кикотеха се на по-тромавите и се подиграваха на господин Тайлър. Одумваха децата, които не харесваха особено, и обсъждаха различни теми от ежедневието. Същата вечер станаха приятели във Фейсбук.

Тео се стресна от внезапното чукане на вратата. После чу гласа на баща си.

— Отвори, Тео.

Той скочи бързо от стола и отключи.

— Добре ли си? — поинтересува се господин Буун.

— Да, татко.

— В кантората току-що дойдоха двама полицаи. Настояват да те разпитат.

Тео беше прекалено объркан, за да каже нещо.

— Не знам какво точно искат — добави баща му. — Може би просто събират информация за Ейприл. Чакат ни в библиотеката. С майка ти също ще присъстваме.

— Ами хубаво.

Инспекторите Слейтър и Капшоу стояха в библиотеката и разговаряха сериозно с госпожа Буун, когато Тео влезе при тях и ги поздрави. Всички седнаха. Тео бе подкрепен от един родител/адвокат от всяка страна. Полицаите се бяха настанили срещу тях. Както винаги Слейтър взе думата, а Капшоу започна да си води бележки.

— Съжаляваме за внезапната ни поява — заяви Слейтър, — но вероятно сте чули, че днес следобед в реката беше намерен труп.

Тео и родителите му кимнаха. Той нямаше да си признае, че е наблюдавал отблизо полицейската акция. Не смяташе да издава повече от необходимото.

Слейтър продължи:

— В момента колегите от криминалната лаборатория се опитват да установят самоличността на трупа. Не е много лесно, тъй като тялото е в напреднал стадий на разложение.

Тежестта в гърдите на Тео стана непоносима. Той усети как гърлото му се свива от болка и едва успя да потисне сълзите си. Нима инспекторът наистина говореше за Ейприл? Тео искаше да си отиде вкъщи и да се заключи в стаята си. Копнееше да се отпусне на леглото, да потъне в дълбок сън и да се събуди след година.

— Срещнахме се с майката на момичето — допълни тихо Слейтър с търпелив и състрадателен глас. — Тя твърди, че ти си най-добрият приятел на Ейприл. Доколкото разбрах, двамата сте прекарвали доста време заедно. Така ли е?

Тео кимна безмълвно.

Слейтър се втренчи в Капшоу. Той отвърна на погледа му, но не спря да пише в бележника си.

— Тео, интересува ни с какво е била облечена Ейприл, преди да изчезне — заяви Слейтър.

— Върху трупа бяха открити останки от дрехи — уточни Капшоу. — Информацията ще ни помогне да идентифицираме тялото.

Слейтър отново взе думата.

— С майката на Ейприл направихме опис на гардероба й. Според нея ти си дал на дъщеря й някои неща. Например едно бейзболно яке.

Тео преглътна тежко и се опита да събере мислите си.

— Да, сър. Миналата година подарих на Ейприл яке и шапка на отбора „Туинс“.