Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

— Имал си късмет, Роби.

— Да, можеше да бъде и по-зле. Кажи за Гелдър.

Синия го осведоми лаконично за мястото и часа на убийството.

— Това ли е всичко? Само къде и кога? Никой ли не е забелязал Рийл?

— Ела тук, ще се погрижим за изгарянията ти.

— Някакви идеи защо е застреляла втория човек в ЦРУ? — продължи да настоява Роби.

— Това биха били само теории, поне за момента.

Нещо в гласа на Синия накара сърцето на Роби да пропусне един такт.

— Какво не ми казваш? — попита той.

Синия не отговори.

— Ще дойда, но след час-два. Искам да проверя някои неща.

— Трябва да ти дам нова дестинация.

— Защо ми е?

Синия просто му продиктува адреса и затвори.

Роби остави телефона и пристъпи към прозореца.

Предишната вечер Рийл беше дошла тук, за да убие Гелдър. Поне такава беше официалната версия, но Роби имаше чувството, че е вярна.

В такъв случай шансовете да е все още в града бяха големи. Не беше лесно да отговори на въпроса защо. Самият той винаги изчезваше веднага след поредното убийство. По очевидни причини.

Но сега обстоятелствата все пак бяха различни, нали?

Както за мен, така и за нея.

Роби свали марлята от изгарянията си, взе душ, сложи си нови превръзки и облече чисти дрехи.

Синия му беше посочил мястото на покушението. Там със сигурност вече гъмжеше от ченгета. Едва ли можеше да направи нещо, освен да наблюдава. Но понякога наблюденията водеха до големи разкрития. Оставаше му да се надява, че този случай ще е такъв.

Докато крачеше към колата си, му хрумна една тревожна мисъл: едва ли щеше да оцелее в още една нощ като тази, която отминаваше. През цялото време Рийл беше на крачка пред него. Често се случваше обектът и преследвачът да разменят ролите си.

Очевидно Рийл беше наясно какво върши.

А той все още не успяваше да отгатне предварително действията й. Нищо чудно това да продължи до самия край, помисли си той.

За момента всички шансове бяха на страната на Джесика Рийл. А Роби не виждаше как и кога би могъл да промени нещата.

Потегли, щом се развидели.

Столицата на страната се пробуждаше за поредния хубав ден.

А той се радваше, че все още е жив да го посрещне.

Беше оцелял. Рийл го видя на лаптопа си.

Под навеса беше монтирана камера, обърната към хижата. Благодарение на сателитната връзка с нея тя видя появата на Роби, който слезе от колата си и започна оглед на мястото.

Не беше надникнал под навеса и това можеше да се отчете като негова грешка.

А тя остана доволна, че и Роби допуска грешки.

Но представянето му след това беше наистина забележително. Беше отгатнал, че басейнът е капан, и беше рискувал да се хвърли срещу огнената стена, за да оцелее.

Тя натисна няколко клавиша и изгледа записа още веднъж, този път на забавен ход.

Роби изскочи от хижата и фигурата му се стопи сред високите пламъци. Те трябваше да го отведат директно до басейна, който изглеждаше единственото му спасение, но на практика беше подготвен да се превърне в неговия гроб.

А после въпреки огромното напрежение той беше успял да запази самообладание. Надуши заложения в басейна капан и предприе рискования полет през огнената стена с надеждата да остане жив.

И успя.

Тя стопира кадъра, на който Роби крачеше обратно към колата си.

Дали и аз бих могла да направя същото? Дали съм добра колкото него?

Заковала поглед в екрана, тя се опита да разбере какво му минава през главата в момент като този.

Но лицето му си оставаше неразгадаемо.

Лице на добър покерджия.

Не, по-скоро на страхотен покерджия.

Затвори капака на лаптопа, изтегна се на леглото и се зае да разглобява 9-милиметровия глок, който измъкна от кобура на колана си. Без да гледа, както я бяха учили.

След това го сглоби, пак по същия начин.

Това упражнение винаги я успокояваше и й помагаше да мисли по-добре. А в момента наистина се нуждаеше от ясна мисъл.

Защото водеше бой на два фронта.

В списъка й имаше и други имена. На хора, които вече бяха предупредени и предпазните им черупки ставаха все по-дебели и по-твърди.

Като тази на Уил Роби, който със сигурност бе доста разгневен от почти успешния й опит да го ликвидира. Сега предстоеше ответната му атака.

А това означаваше, че тя трябва да има очи и на тила, за да вижда и двата фронта едновременно. Трудна, но не и невъзможна задача.

Роби беше посетил хижата на Източния бряг, за да научи нещо повече за нея. Но не беше получил нищо освен един опит да бъде убит.