Дэвид Балдаччи - Перфектният удар

Всичко това трябваше да го успокои.

Но не се получи. Може би защото и той нямаше къде да се скрие.

Или защото пропускаше нещо.

Трябва да имаш някакъв план, за да обитаваш подобно място. Защитна преграда, дори и да не прилича на такава. Ако той живееше тук, със сигурност би помислил за подобно нещо. Двамата с Рийл не бяха толкова различни, особено когато ставаше въпрос за оцеляване.

Приклекна и започна да се оглежда. Хижата беше тъмна. И най-вероятно празна. Което съвсем не означаваше, че достъпът до нея е безопасен.

Не беше задължително Джесика Рийл да си е у дома, за да ликвидира евентуалните натрапници.

Роби направи две обиколки около постройката, бавно стеснявайки кръга. Откъм страната на океана имаше малък басейн, разположен на трийсетина метра от задната врата. Освети го с фенерчето си. Водата изглеждаше чиста, въпреки че почвата наоколо беше кална и покрита с мъх и лишеи.

Нищо друго извън този факт не привлече вниманието му.

С изключение на самата хижа.

Приклекнал в центъра на празното място, Роби преценяваше ситуацията. В крайна сметка планът за атаката се появи в главата му и той се върна обратно, за да вземе някои неща от колата си. Те се побраха в дълга кожена торба, която Роби преметна през рамо. После бавно започна да се промъква към хижата. Спря на около трийсет метра от входната врата, извади късата пушка и я зареди с един патрон. Прицели се и натисна спусъка. Куршумът проби дървото и проникна във вътрешността.

Не се случи нищо друго.

Вкара още един патрон и се прицели в дъските на малката веранда. Разлетяха се трески.

Не се случи нищо друго.

Третият куршум улучи ключалката и вратата се отвори.

Но това беше всичко.

Той прибра пушката в кожената торба и я отнесе обратно в колата. Но преди това извади от нея някакъв дребен предмет и го пъхна в джоба на якето си.

Роби пое напред, ниско приведен и с насочен пистолет. Спря на няколко крачки от хижата, извади предмета и го вдигна пред очите си. Взря се в малкия цветен дисплей.

Не се появиха никакви термални изображения.

Рийл не беше в хижата. Освен ако не се беше замразила. Така или иначе, вътре нямаше жива душа.

Но това все още не означаваше безопасност.

Нямаше как да сканира вътрешността на хижата за бомби, както го правеха по летищата. Нямаше подръка и кучета, обучени да надушват експлозиви. Което означаваше, че в даден момент ще се наложи да рискува. Нямаше за кога да отлага. Прибра термалната камера и извади малка метална кутийка.

Бутна вратата и влезе. Взираше се в електронното устройство, което можеше да открие и най-тънките жици. Освен това внимаваше къде стъпва. Търсеше дори и най-малката разлика в цвета на дюшемето. Всяка по-нова дъска означаваше опасност, защото уредът не можеше да засече евентуалното присъствие на противопехотна мина под нея.

Обиколи стаите, но не откри нищо. Това не му отне много време, тъй като къщичката беше съвсем малка. Направи му впечатление, че отвътре прилича на неговия апартамент — не по размери или вътрешно устройство, а по това, което се намираше в нея.

Или по-скоро не се намираше. Никакви лични вещи. Никакви снимки, сувенири или други джунджурии. Нищо, което да свидетелства за присъствието на Рийл. Тук или където и да било другаде.

Точно като мен.

Прехвърли се в кухнята в момента, в който телефонът му издаде кратък сигнал.

Погледна дисплея.

Текстът беше изписан с главни букви:

ГЕЛДЪР ЗАСТРЕЛЯН В КОЛАТА СИ ВЪВ ВАШИНГТОН. ЗАПОДОЗРЯНА Е РИЙЛ.

Роби прибра телефона и се замисли.

Новината без съмнение беше много тревожна, но той беше обучаван да не реагира емоционално. Първата му мисъл беше да изчезва от тук. Беше рискувал много, а получи малко.

Обърна се към вратата вдясно от себе си. Беше тясна и вероятно водеше към малък килер. Запита се защо не я беше забелязал по-рано, но после отчете, че е боядисана в същия цвят, в който беше боядисана цялата кухня. Не беше добре затворена. Той стисна пистолета с две ръце и я побутна с крак.

Килерът се оказа празен.

Цялото пътуване до тук беше губене на време.

А по същото това време Рийл беше ликвидирала втория човек в Управлението. Бележеше точки, докато той все още загряваше.

Включи фенерчето да огледа малкото помещение, въпреки че то очевидно беше празно. И тогава видя думата, изписана на отсрещната стена:

СЪЖАЛЯВАМ.

Отвори с ритник задната врата, преценил, че това е по-лесният път навън, който ще му позволи да се изтегли, без да се връща по стъпките си.