Стив Берри - Загадката Колумб

— Стойте там, където сте! — заповяда мъжки глас зад гърба им.

Двамата спряха и се обърнаха. Преследвачът им стоеше на седем-осем метра от тях. С насочен пистолет.

Бене седеше в кабината на малкия турбовитлов „Кинг Еър“, който често наемаше за пътуванията си из Карибите. За късмет машината беше свободна и ги чакаше на едно частно летище в околностите на Монтего Бей. Опирайки се на предположенията на Трей, че в Куба ще открият допълнителна информация, той беше уредил кратката им визита в островната държава с едно телефонно обаждане. Имаше добър бизнес с кубинците и те с удоволствие работеха с него. Кабината побираше седем пътници, но те бяха само двама. Това им даваше предостатъчно пространство за удобен полет. Най-много харесваше обслужването, което предлагаше тази компания — отлична кухня и добре зареден бар с отбрани напитки. Той почти не пиеше, но държеше гостите му да останат доволни. В ръката на Трей се поклащаше висока чаша с ром и кока-кола.

— Въпросният архив е частна собственост — поясни приятелят му. — Отдавна ми се ще да му хвърля едно око, но никога не съм имал достъп до Куба.

— Защо мислиш, че ще ни бъде полезен?

— Главно заради нещата, които открих снощи. Препратки към Куба има в почти всички испански документи, останали в Ямайка. Много пъти съм разговарял за тях с шефа на архивите. Той ги е виждал с очите си и твърди, че в Куба има огромно количество документи, останали от испанското владичество.

— Но не знае какво точно те интересува, нали? — попита Бене.

— Не, разбира се. Знам какво правя. Предполагам, че ще имаме на разположение кола…

— Вече ни чака на летището.

— Това не е първото ти пътуване в тази посока, нали?

— С кубинците се работи лесно въпреки всичките им недостатъци.

— Снощи чух, че един от служителите в архива е изчезнал. Казва се Фелипе. Той ли е откраднал онези документи за теб?

— Не за мен, а за друг човек.

— И вече е мъртъв, нали?

Бене не беше готов на подобни признания. Пред когото и да било.

— Защо питаш мен?

— Служителят в архивите обясни, че Фелипе никога не е отсъствал от работа. Бил млад, умен и работлив…

— Нищо не ме свързва с него.

— Защо правиш всичко това, Бене? Защо не постъпваш по законния начин?

Често си беше задавал същия въпрос. Защо наистина? Може би поради наследените гени. Изкушението от лесните пари и властта, която вървеше ръка за ръка с тях, беше прекалено силно. Понякога наистина му се искаше да го превъзмогне.

— Трябва ли да водим подобен разговор? — попита на глас той.

— Тук сме само двамата, Бене. А аз съм твой приятел.

Това беше вярно, но той не беше глупак.

— Не върша абсолютно нищо, което може да навреди на други хора. Абсолютно нищо. Отглеждам си кафето и се опитвам да бъда верен на себе си.

— Онзи човек, Фелипе… Не знам дали ще бъде съгласен с теб.

В съзнанието му изплува пламтящият поглед на жената, когато й хвърли пачката на леглото. Беше разбил живота й. Но защо? Поради гордостта си? Или от гняв? Не. Просто така трябваше да стане. Ямайка беше трудно място за живеене. Бандите бяха силни и бяха навсякъде. Вярно, че той не беше официална част от системата — обичаше да си мисли, че се е издигнал над нея, — но поддържането на този статут се крепеше на страха. Убийството на онзи наркобарон беше част от това. Фелипе? Не очакваше затруднения, защото единствено хората от личния му антураж бяха наясно какво всъщност се беше случило. Точно там обаче беше същността на проблема. Назиданието. Как биха постъпили неговите доверени хора, ако знаеха, че е допуснал да бъде лъган от някакъв дребен чиновник?

Сега обаче бяха наясно за цената на подобна грешка.

— Съжалявам, че този човек е изчезнал — заяви най-сетне той.

— Чел съм много за баща ти — продължи Трей. — Бил е страхотен бизнесмен. Останах с впечатлението, че е изградил със собствените си ръце печелившата индустрия с кафето „Блу Маунтин“.

Баща му почина, когато Бене беше съвсем млад, но той си го спомняше съвсем ясно. А и майка му беше разказвала много за него. Само добри неща. Лошите ги беше забравила. По всичко личеше, че в един момент баща му бе решил да промени правилата за производството на най-доходоносната експортна стока на Ямайка. И това, естествено, бе донесло огромни печалби на фамилията Роу. Какво лошо, по дяволите?

— Баща ми също искаше да открие тази мина — каза на глас той. — За пръв път чух за нея именно от него.

Искаше му се да приключат с този разговор. Бяха предприели това пътешествие заради мината, а не заради бизнеса и семейството му. Но той обичаше Холибъртън и му прощаваше подмятанията.