Стив Берри - Загадката Колумб

— Тук е започнала революцията — промълви той. — Тази планина е била убежището на Кастро и неговите партизани.

Бене знаеше, че в Куба също отглеждат кафе. Силно, черно, което обаче не можеше да конкурира неговите специални сортове.

— Искам да открия тази мина — тихо рече той. — Няма значение дали в нея има нещо или не. Просто искам да я открия, но за целта се нуждая от помощта ти. — Обърна се и закова поглед в очите на приятеля си. — Ще го направиш ли?

— Разбира се, Бене. Мога да го направя.

Веднага усети нотката на напрежение в гласа на Трей. А в очите му видя нещо, което не беше виждал досега: разбиране. Не понасяше мисълта, че Трей се страхува от него, но не направи нищо, за да му помогне да прогони това чувство. Беше твърдо решен да не толерира никакви лъжи и никакви грешки. Независимо дали идват от приятел или враг.

— Какво желаете? — сухо попита Том, заковал очи в дулото на пистолета.

Мъжът на име Брайън тръгна към тях.

— Знаех си, че точно ти си проблемът — промърмори Але.

— Дъщеря ви призна ли си, че е велика актриса? — не й обърна внимание Джеймисън.

Том не отместваше очи от оръжието. Странно. Вчера не се страхуваше от смъртта, но днес се чувстваше малко по-различно. Все още не беше сигурен, че иска да живее, но точно в този момент никак не му се мреше. Двете послания на Абирам и предателството на Але повдигаха нови въпроси.

— Какво точно искате от нас? — попита той.

— Той работи за хора, които искат да спрат Закария — поясни Але.

Брайън закова поглед в лицето му.

— Ние с вас трябва да си поговорим! — отсече той.

Закария пое предпазливо напред, следван по петите от Роча. От двете им страни се нижеха столетни гробници на кардинали и свещеници. Не след дълго стигнаха до мястото, където бяха забелязали Брайън. Пред очите им се разкри десетметров, изсечен в скалата коридор, който свършваше под прав ъгъл с друг тунел. Единствената лампа беше разположена по-близо до тях, отколкото до далечния край. Оттам долитаха приглушени гласове. Закария направи знак на помощника си да пази тишина и внимателно тръгна натам. Разчиташе на факта, че появата му ще бъде изненада за Сейган, Але и Брайън.

— Ние с вас трябва да си поговорим! — прозвуча гласът на Джеймисън.

Преди това беше успял да долови и думите, произнесени от Сейган и Але. Споменавайки името му, гласът на Але бе прозвучал почти извинително. Може би беше успял да я обърка достатъчно с разкритията си за Джеймисън. Втори шанс едва ли щеше да има. Надникна иззад ъгъла. Брайън стоеше на петнайсетина метра от тях. Беше с гръб, а в ръката си държеше пистолет.

Закария и Роча безшумно се дръпнаха назад. Той махна с ръка към съседния коридор.

— Бил съм тук и преди. По този коридор ще излезем на разклона, който е на няколко крачки от тях. Трябва да преодолеем няколко завоя, но коридорите тук всъщност представляват една голяма окръжност. Аз ще заобиколя оттам.

Роча кимна, а след това внимателно изслуша инструкциите му.

Але беше убедена, че трябва да се измъкне както от баща си, така и от Брайън. И двамата твърдяха, че врагът е Закария, но единственият човек, който я беше вкарал в реална опасност досега, стоеше пред нея с пистолет.

— Какво си намислил? — подхвърли на Джеймисън тя.

— Трябва да се измъкнем от тук. Господин Сейган, предполагам, че имате основания да се спуснете долу.

Але се обърна да погледне баща си, но той мълчеше.

— Той знае как да излезем от тук — обяви в крайна сметка тя.

— И аз така си помислих — кимна Джеймисън. — Предлагам да тръгваме, а след това ще ви обясня всичко.

Баща й не изглеждаше убеден, а гневът му към нея очевидно нарастваше.

— Предлагам да тръгваме, преди онези горе да са ни открили — повтори Джеймисън.

— Погрижил съм се това да не стане — неохотно промърмори Сейган. — Вратата е заключена за през нощта.

— Тогава да се махаме. Уверявам ви, че ще ви разкажа важни неща.

— Никъде няма да ходим — поклати глава баща й и застана пред нея. — Ако искаш, стреляй. Изобщо не ми пука.

— Знам какво се случи във Флорида — не се отказваше Брайън. — И че сте имали намерение да се самоубиете. Но не го сторихте и ето че сте тук. Ние станахме свидетели на всичко, защото имах свой човек на гробището, който ви следеше. Видяхме, че посетихте гроба на баща си, и предположихме останалото. Аз не съм ви враг, господин Сейган. Работя за американското разузнаване, в отряд „Магелан“. Задачата ни е да неутрализираме Закария Саймън, но за целта имаме нужда от помощта ви.