Стив Берри - Наследството на тамплиерите

В Йерусалим човекът Исус и шестима други бяха отведени на хълма и бяха приковани на кръста. По-късно през деня краката на трима от тях бяха счупени и до падането на нощта те издъхнаха. Други двама умряха на следващия ден. Човекът Исус беше оставен да гасне до третия ден, когато най-накрая счупиха краката му. Аз не отидох при него, докато страдаше. Скрих се заедно с останалите, които го следвахме, страхувайки се, че могат и нас да разпънат. След като умря, Исус бе оставен да виси на кръста още шест дни. После го свалиха от кръста и го спуснаха в дупка, изкопана в земята. Видях това и после избягах от Йерусалим през пустинята. Отидох във Витания в дома на Мария, наречена Магдалина, и сестра й Марта. Те познаваха Исус и се наскърбиха от вестта за смъртта му. Ядосаха се, че не съм го защитил, че не съм го признал, че съм избягал, докато той е страдал. Попитах ги какво е трябвало да направя и отговорът им беше ясен: „Трябваше да се присъединиш към него.“ Тази мисъл никога не ме беше осенявала. Напротив, пред всички, които ме питаха, аз отричах Исус и всичко, което той защитаваше. Напуснах дома им и след няколко дни се завърнах в Галилея към утехата на знанието си.

Двама от последователите на Исус, Яков и Йоан, също се върнаха в Галилея. Споделихме мъката си от загубата на човека Исус и се върнахме към живота си на рибари. Тъмнината, която усещахме, ни погълна и времето не успокои мъката ни. Докато ловяхме риба в Галилейското езеро, говорехме за Исус, за всичко, сторено от него, за нещата, които бяхме видели. Преди години точно на Галилейското езеро го бяхме видели за пръв път и той беше проповядвал от нашата лодка. Споменът за него се носеше над водата и ние не можехме да избягаме от скръбта си. Една нощ, когато над езерото вилнееше буря, а ние седяхме на брега и ядяхме хляб и риба, ми се стори, че виждам Исус да се носи над мъглата. Когато нагазих във водата, разбрах, че видението е било плод на въображението ми. Всяка сутрин разчупвахме хляба и ядяхме рибата. Спомняйки си стореното веднъж от мъжа Исус, ние благословяхме хляба и възхвалявахме Бога. Това ни успокояваше. Един ден Йоан каза, че разчупеният хляб е като изстрадалото тяло на Исус. След този случай започнахме да свързваме хляба с тялото му.

Минаха четири месеца и един ден Йоан обяви, че според Тората обесените на дърво са прокълнати. Казах му, че това не може да е вярно за човека Исус. Тогава за пръв път някой нас се осмеляваше да постави под съмнение древното слово. То не можеше да се отнася до толкова добър човек като Исус. Как можеше един книжник да знае, че всички обесени на дърво са прокълнати? В битката между Исус и древното слово спечели Исус.

Скръбта продължаваше да ни измъчва. Исус го нямаше. Гласът му беше замлъкнал. А старейшините бяха оцелели и проповедите им бяха живи. Не защото бяха прави, а защото бяха живи и говореха. Старейшините бяха победили човека Исус. Но как беше възможно нещо толкова добро да е погрешно? Защо Господ бе позволил такава доброто да погине?

Лятото свърши и дойде празникът на скинопигията. Настъпи време да се отпразнува радостта от жътвата. Преценихме, че ще е безопасно да отидем в Йерусалим и да участваме. По време на процесията до олтара прочетоха псалмите, че Месията няма да умре, а ще живее и ще повтори делата на Господ Бог. Един от старейшините провъзгласи, че макар Бог да беше наказал Месията сурово, той не го беше предал на смъртта. По-скоро камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла. В храма слушахме четения от Захария, в които се твърдеше, че един ден Господ ще дойде и живи води ще потекат от Йерусалим, и Бог ще се превърне в цар на цялата земя. Една вечер присъствах на друго четене от Захария. Той говореше за извор от дома на Давид и за дух на благодат и умиление. Казваше, че когато погледнем към този, когото сме проболи, ще скърбим за него както човек скърби за първороден син.

Докато слушах, се сетих за Исус и случилото се с него. Четецът сякаш говореше само на мен, когато разказваше за плана на Бог да удари пастира, за да се разбягат овцете. В този момент се изпълних с безкрайна любов. Същата нощ излязох от Йерусалим и отидох на мястото, където римляните бяха погребали Исус. Коленичих над смъртните му останки и се почудих как един обикновен рибар може да бъде източник на цялата истина. Върховният жрец и книжниците бяха осъдили Исус като измамник. Аз обаче знаех, че грешат. Бог не изисква подчинение на древните закони за постигането на спасение. Обичта на Бога е безгранична. Исус много пъти беше казвал това и приемайки смъртта си с достойнство и смелост, той ни беше дал един последен урок. Прекъсвайки живота, ние намираме нов живот. Да обичаш означава да си обичан.