Стив Берри - Наследството на тамплиерите

Той започна да чете.

Малоун се приближи до един от братята, облечен като останалите с джинси, вълнено сако и шапка върху късо подстриганата коса. Според думите на Дьо Рокфор отвън имаше поне още шестима, но той щеше да се тревожи за тях едва след като отстранеше тези в църквата. Тогава поне щеше да бъде въоръжен.

Видя как Стефани грабва една лопата и разравя огъня. Огънят лумна отново. Касиопея и Хенрик стояха до генератора.

Той се обърна към Касиопея и кимна. Тя дръпна въжето за запалване. Генераторът изръмжа и после утихна. След още две дръпвания буталата се задействаха и двигателят тихо забоботи. Лампите върху двата триножника светнаха, а яркостта им се усилваше с увеличаването на волтажа. Халогенните крушки бързо се затоплиха и от стъклото започна да се надига влага, която бързо изчезваше. Малоун забеляза, че това привлече вниманието на пазачите им и даде възможност на Касиопея да изстреля четирите стрели с въздушната пушка. Той веднага се сети за майсторското й изпълнение в Рен.

Генераторът ръмжеше. С чантата с инструментите до краката й, Касиопея все още се преструваше, че настройва копчетата на генератора. Лампите, изглежда, бяха достигнали пълната си мощност и пазачите им загубиха интерес. Една от крушките гръмна. След нея другата. Бяла като светкавица светлина лумна нагоре и също толкова бързо изчезна. Малоун използва тази частица от секундата, за да стовари юмрука си върху челюстта на брата до него. Мъжът се олюля и падна на земята. Малоун се протегна и взе оръжието му.

Стефани грабна горящо парче дърво от огъня и се обърна към пазача до нея, който наблюдаваше гърмящите крушки.

— Хей — извика тя.

Мъжът я погледна. Тя хвърли дървото. Пазачът се опита да се отмести от пътя му, но парчето го удари в гърдите. Мъжът изпищя, а Стефани го удари с лопатата в лицето.

Малоун видя как Стефани хвърля горящото дърво към пазача и го удря с лопатата. Погледът му се стрелна към Касиопея, която държеше въздушната пушка. Явно вече беше произвела един изстрел, тъй като само трима от пазачите им бяха прави. Единият от тях посегна към бедрото си, друг подскочи и затършува в якето си. После двамата се строполиха на земята. Последният от братята при олтара видя какво става и се извъртя към Касиопея, която беше коленичила на трийсетина метра от него, с насочена пушка. Мъжът скочи зад подпората на олтара. Касиопея не уцели.

Малоун знаеше, че няма повече стрели. Братът щеше да започне да стреля всеки момент. Опипа пистолета в ръката си. Не искаше да го използва. Изстрелът щеше да бъде чут не само от Дьо Рокфор, но и от братята отвън. Той се затича през църквата, постави ръце върху подпората на олтара и в момента, в който братът се показа с пистолет в ръка, той се изправи и го изрита с всички сили.

— Не беше зле — отбеляза Касиопея.

— Не беше ли казала, че никога не пропускаш?

— Но той скочи.

Касиопея и Стефани обезоръжиха падналите братя. Хенрик се приближи.

— Отдавна не ми се беше налагало да правя това.

— Радвам се, че не си го забравил.

— Как направихте номера с крушките? — попита Хенрик.

Малоун се усмихна.

— Увеличих волтажа — усмихна се Малоун. — Действа всеки път. — Той огледа църквата. Нещо не беше наред. Защо братята отвън не бяха реагирали на гърмящите крушки? — Би трябвало да си имаме компания.

Касиопея и Стефани се приближиха с пистолети в ръка.

— Може да са при развалините — предположи Стефани.

Той се вгледа във входа.

— А може би просто не съществуват.

— Уверявам ви, че съществуваха — отекна мъжки глас отвън.

Един мъж бавно се приближи, но лицето му оставаше в сянка. Малоун вдигна пистолета си.

— А вие кой сте?

Мъжът спря до един от огньовете. Сериозните му очи бяха дълбоко хлътнали в лицето. Погледът му се отклони към надупченото тяло на Джефри.

— Магистърът го е застрелял?

— Без никакви угризения.

Мъжът направи болезнена гримаса и устните му се раздвижиха като в молитва. Тогава каза:

— Аз съм капеланът на ордена. Брат Джефри ми позвъни, след като се обадил на магистъра. Дойдох да предотвратя насилието, но явно съм закъснял.

Малоун сниши пистолета си.

— Значи сте участвали в плана на Джефри?

Мъжът кимна.

— Той не искаше да се обажда на Дьо Рокфор, но беше дал дума на предишния магистър. А сега даде и живота си за него.

— Какво изобщо става тук? — попита Малоун.

— Разбирам гнева ви.