Джинн Райан: Игра на нерви

Матю повдига вежди.

— Дай да видим как това момиче се преструва, че краде от магазин.

Той наклонява телефона, за да гледаме клипа, на който момиче с множество пиърсинги тъпче лакове за нокти в камуфлажните си панталони. Дори да се преструва, изглежда като углавно престъпление да слага каквото и да било в тези панталони. И как преминава през охраната на летището с всичките тези безопасни игли по устната? Сякаш чула злобните ми мисли, тя се обръща към камерата и показва среден пръст. Вълчите й черти се показват в близък план и раменете ми се напрягат. Тя излиза от магазина със самодоволна усмивка, а на паркинга рисува с аленочервен лак XXX на челото си.

Клипът свършва и Матю цъква под него, за да даде на момичето четири от пет възможни звезди.

— Аз щях да й дам три — казвам. — Предизвикателството беше да се престори, че краде, а не наистина да го прави. Що за идиот би се записал как нарушава закона?

— Стига бе — хили се той. — Явно й стиска. Пък и кой ще се оплаче, че е направила нещо повече от условието? Ще бъде готино да я гледаме в кръговете на живо.

— Само не споменавай на Сидни. Тя си умираше да се пробва в играта този месец, докато не разбра, че ще се проведе същата вечер като последното представление.

— Главната роля в пиесата не й ли стига?

Пристъпвам от крак на крак. Колкото и да дразня Сидни,

че е примадона, никога няма да го кажа зад гърба й.

— Училищният театър не носи големи награди.

Той свива рамене и отново поглежда телефона.

— Я да видим как този оставя кучето си да лочи супа от устата му.

— Гадост.

Въпреки това Матю му дава пет звезди. В момента, в който го прави, на екрана се появява надпис: КАЧЕТЕ СВОЙ КЛИП, ЗА ДА СПЕЧЕЛИТЕ ШАНС ДА УЧАСТВАТЕ В ИГРАТА НА ЖИВО ТАЗИ СЪБОТА. ОЩЕ НЕ Е КЪСНО!

Той размахва телефона пред лицето ми.

— Трябва да се пробваш, малка Вий.

— Ехо? В събота трябва да те гримирам, забрави ли?

— Имах предвид да направиш някое от предварителните предизвикателства, просто ей така. Ако по някаква случайност те изберат за кръговете на живо, все ще се намери кой да те замести тук.

Очевидно е убеден, че няма начин да ме изберат, а дори и това да стане, всеки друг може да намаца актьорите. Чувствам се унижена.

Подръпвам полата си.

— Защо да си правя труда? Така или иначе не бих играла наистина.

Миналия месец, при първото излъчване на играта, приятелите ми се събраха вкъщи, за да гледаме кръговете на живо онлайн. Стигаше ми това, което видях. А тези играчи от кръга за голямата награда на Източния бряг, които висят половин час, вкопчили пръсти в ръба на покрива? Не, благодаря.

Матю натиска няколко бутона на сайта на ИГРА НА НЕРВИ.

— Ето списък на предизвикателствата, които можеш да пробваш. Да ядеш с ръце в луксозен ресторант, да отидеш в екзотичен магазин и да попиташ за тестиси от козел…

— Никакви предизвикателства няма да пробвам.

Той пише нещо на телефона ми.

— Знам. Само те дразня, защото си много сладка, когато се изчервяваш.

Трета, която се занимава с декорите, дотичва иззад кулисите и го потупва по ръката.

— След две минути си ти.

Той ми връща телефона. Чак когато е на три метра от мен, забелязвам, че е променил статуса ми в „ТоваСъмАз“ от „необвързана“ на „обещаваща“. Сърцето ми леко подскача. Въпреки че има почти половин час до спускането на завесите, следвам движенията му зад кулисите. Той върви под прожектора наляво по сцената, към Сидни, където ще се дразнят, карат, целуват и пеят, преди пиесата да свърши.

Засега Сидни владее сцената, драматично обляна в русо великолепие. Усещам прилив на гордост от зашеметяващата визия, която съм създала с природните й дадености. Разбира се, отделих повече време на Матю, за да очертая нежно всяка равнина на лицето му. Макар и на шест метра от мен, от блясъка на прожектора в очите му коленете ми омекват.

През следващия половин час повтарям репликите заедно с актьорите, чак до финала, когато злочестите влюбени отново се събират. Матю взима лицето на Синди в ръце и устните им се сливат в целувка, която продължава една, две, три секунди. Аз прехапвам собствените си устни, борейки се с ревността, въпреки твърденията на Сид, че Матю е повече въздух под налягане. Тя винаги си мисли, че знае какво е най-добро за мен.

Целият състав излиза при тях за финалната песен, а аз спускам завесите. Тъй като остават само поклоните, моите задължения на сцената приключват и се отправям към гримьорната, за да събера костюмите. Женската гримьорна мирише на лак за коса, а в средата на плота стои огромен букет от червени рози. Поглеждам картичката. За Сид са, разбира се. Няколко минути по-късно тя влиза с танцувална стъпка заедно с останалите момичета, задъхани и ухилени.