Джеймс Хърбърт - Луната

— И Джон е помогнал на полицията, като е разкрил ключовите улики.

— Завел ги е до местата, където били заровени последните две жертви, това е неоспоримо. Но всички се питат как го е направил, Еймий, именно този въпрос е възбудил цялата шумотевица около него.

— Казал им е, обяснил им е!

— Казал, че е присъствал на убийствата. Не физически, защото в действителност не е бил там по време на престъпленията, но ги бил „видял“ да се случват. Можеш ли да виниш полицията и обществеността за тяхното недоумение?

— Той притежава… притежавал е — един вид второ зрително възприятие. Това не е нещо необикновено, татко, случвало се е и с други хора. Полицията често прибягва до помощта на хора със свръхестествени способности при разкриването на престъпления.

— Винаги когато бъде извършена серия от потресаващи убийства, в полицията се обаждат определен брой чудаци, които твърдят, че духовете са им разкрили как изглежда убиецът или къде ще бъде следващото му нападение. Това е нещо вълнуващо, но е напразно пилеене времето на полицаите.

— Невинаги е така. Съществуват много примери от миналото, когато хора с такива способности са разкривали престъпления.

— Да не би да твърдиш, че Чайлдс е един от тези надарени хора? — От устата на баща й думата „надарени“ прозвуча подчертано саркастично. — Същото твърдели и вестниците по онова време.

— Точно в това е въпросът: той не е такъв. Не е ясновидец, нито прорицател в обичайния смисъл на тези понятия. Никога преди не е получавал подобни видения. Бил объркан и озадачен като всички останали. И изплашен.

— Полицията го е поставила под наблюдение като заподозрян.

— Били са объркани от онова, което той знаел. Естествено в началото го подозирали, но имало твърде много хора, свидетелстващи, че е бил на други места във времето, когато убийствата са били извършени.

— Все пак съществувало мнение, че той е бил замесен в тях по някакъв начин. Информацията му е била твърде прецизна.

— Впоследствие полицията проследила убиеца и доказала, че Джон не бил свързан с него.

— Извинявай, но това не е записано в досието. Убийствата не са били разкрити.

— Провери надеждността на своите източници, татко. Ще откриеш, че убийствата са били разкрити — неофициално. Лудият сам прерязал гърлото си. Случаят не бил приключен, защото не оставил след себе си никаква бележка, в която да признава, че той е убил децата. Компетентните органи разполагали единствено с косвени улики срещу него. Те загатнали това, същото направила и пресата тогава, но никой не можел да обяви официално истината — самият закон им забранявал да го направят. Убиецът сложил край на живота си, защото знаел, че полицията била по следите му. Информацията, дадена им от Джон, била достатъчна, за да заловят търсения от тях човек, някой, който имал полицейско досие и бил осъждан за блудство с деца. С неговата смърт престанали и убийствата.

— Тогава защо е избягал Чайлдс? — Себая отново се разхождаше от единия до другия край на стаята, твърдо решен да не си тръгва, преди да е успял да накара дъщеря си да се осъзнае. — Изоставил е жена и дете, за да дойде тук! Какво ли е могло да го накара да постъпи така?

— Той не ги е изоставил, не в смисъла, за който загатваш. — Ейми бе повишила неусетно тон. — Джон умолявал съпругата си да дойде с него, но тя отказала. Напрежението било твърде тежко бреме и за нея. Не искала нито тя, нито дъщеря им Габриел да бъдат подложени на нови инсинуации, на телефонни обаждания от всякакви ексцентрици, на преследването от средствата за масова информация, които първо насочили подозренията към Джон, а след това се опитали да го представят като някакъв необикновен пророк. Знаела е, че за тях вече няма да има спокойствие…

— Дори и да е така, но да ги напусне…

— Бракът им е станал проблем още преди това да се случи. Когато се оженили, съпругата на Джон била жена с определени професионални амбиции. Появата на дъщеричката им е ангажирала цялото й време. На Фран й омръзнало да бъде домакиня, винаги в сянката на съпруга си. Искала да има свой собствен живот още преди онези инциденти.

— А как е могъл да изостави детето?

— Той обича Габриел. — Гласът на Ейми притихна. — Било му е много трудно да се раздели с нея, но съзнавал, че оставането му с тях щяло да бъде пагубно за цялото семейство. В онзи момент не можел да предложи нищо на дъщеря си — тогава не знаел как ще живее за в бъдеще, с какво ще се занимава. За бога, та той се е отказал от блестящата си кариера, оставил е на съпругата си цялото им имущество и почти всички свои спестявания. Как е могъл да поеме грижата за едно четиригодишно момиченце?