Пол Ливайн - Зелено дайкири

Повече го тревожеше мисълта, че току-що беше излъгал младшия си съдружник.

— Добре, значи й вярваш — каза Виктория. — Не трябва ли да работиш по делото, вместо да четеш списания и да се рееш в небето?

— Спокойно, Виктория, работя дори и когато не изглежда така.

— Какъв е планът ти? Къде е списъкът ти със задачи?

— Всичко е тук — посочи той главата си. — Да се подготвя за разглеждането на гаранцията, да разпитам клиентката ни, да говоря с капитана на яхтата, да накарам Пинчър да се издаде и да измисля основата на защитата ни.

— С какво започваме?

Стив си погледна часовника.

— С обяда.

— Има ли гладни? — прогърмя един дебел глас и вратата на кабинета на Стив се отвори. Възрастен чернокож мъж с очила без рамки, облечен в дашики 29 29 Широка пъстроцветна африканска роба. — Б.пр. с цветовете на дъгата, влезе вътре с три пазарски кошници. Сеси Сантяго се показа отзад с охлаждаща кутия от стиропор.

От бюрото си Виктория усети сладкия ароматен мирис на сос за барбекю.

— Кадилак — обади се Стив, — точно навреме.

— Свински ребърца, чичо Стив — каза Боби. — Любимите ти.

— Плюс пържени рачешки опашки — добави старецът, — хляб бимини, крокети с шунка, говежди бульон и моят пай от сладки картофи.

— Само толкова? — отвърна Стив. — Какво, да не би да сме на диета в Саут Бийч? — Той грабна пазарските кошници. — Виктория запознай се с Кадилак Джонсън. Готвач, музикант и приятел.

— Здравейте, господин Джонсън. Виждала съм ви в закусвалнята при съда.

— „Суит Патейтоу Пай“ — каза Кадилак с усмивка. — Сега децата го държат, но рецептите са мои.

Беше с едър гръден кош, кръглолик с розови бузи и силно прошарена коса.

Мирисът беше упойващ и Виктория умираше от глад, но ако изядеше своя дял, щеше да й се доспи. А и не само това — преди всичко щеше да наруши вегетарианските си принципи. Всъщност вегетарианските принципи на Брус, реши тя, като се позамисли… Може би едно малко ребърце…

— „Паят“ вече нямаше да го има, ако не беше Стив — каза й Кадилак. — Знаете ли за новите градоустройствени постановления?

Тя прокара пръста си по едно ребърце и облиза соса, възкисел от оцета и сладък от кафявата захар.

— Никакви търговци върху обществен терен. Как би решила спора?

— Правен въпрос, Вик. — Стив подаваше отворените картонени кутии, от които се носеше неустоим аромат. — Кадилак е готвил на стъпалата на съдебната палата в продължение на двайсет години и общината се опитва да го изгони? Как ще оспориш иска?

Ето пак се почва, помисли си тя. Соломон учителят. Държи се с мен като с ученичка. Тя впи зъби в едно ребърце, месото се отдели от кокала и се разтопи в устата й. Чак тогава каза:

— Ще поискам съдебно обяснение и предписание с оглед на параграф 1983. Ще искам отхвърляне на иска поради доказателства, несъвместими с предишни действия, съдебно дело, запазване на статуквото.

— Леле! — Възкликна Сеси. — Стив не ги знае тия простотии.

— Съдебен процес? — попита Стив. — Може да излезе нещо след десет години на искове и дела.

— Е, а ти какво направи? — попита Виктория. — Подкупи кмета ли?

— И комисията — отвърна Стив.

— Да бе!

— Дузина сандвичи със свинско филе и малко пай от сладки картофи.

— Измисляш си!

— Не правото печели делата, Вик, а емоциите. Ключът към всяко дело е да намериш верните емоции и да свириш по техните струни.

— Ще получа ли допълнителни точки след лекцията ти?

— Ще получиш допълнителна порция.

Без да разбере, Виктория беше излапала половината ребърца. Добре де, Брус нямаше нужда да знае.

— Господин Джонсън, страхотни са.

— Благодаря, госпожичке — отвърна Кадилак. — А сега опитайте от рачешките опашки. — Той разряза едно хрупкаво златисто топче. Сочни парченца месо се показаха от тънката пържена коричка.

— Едно парченце само — тя го потопи в салса от манго, опита го и примижа от удоволствие.

— Стив е мой човек — каза Кадилак. — Той е борец; И заслужава подобаваща награда.

— Обяд ли? — попита тя, като си взе още една хапка.

— Не, обядът си го плаща.

— Уроци по китара. — Стив разрязваше пая с пластмасов нож. — Кадилак е страхотен музикант. Ритъм, блус, ранен рок.

— Свирил съм по капанчета, евтини ресторанти и барове, където някой може да ти пререже гърлото само щото си го погледнал накриво — каза Кадилак.

— Кога ще ме научиш да свиря блус?

— Някой ден хората ще престанат да те наричат Левак.