Робин Кук - Допустим риск

— Налага се да ги правим по поръчка — обясни Джордж. — И ще струват много по-скъпо.

— Но пък си струва! — в гласа на Ким прозвучаха нотки на гордост.

Заобиколиха постройката и излязоха при изкопа. Ким погледна надолу, където вече бяха прокарани канализационните тръби, водопроводът, електрическите кабели и кабелът за телевизора. С облекчение видя, че краят на ковчега още се подава от пръстта.

— А ровът? — попита тя.

— Утре ще го запълним — отговори Джордж.

Ким усети притеснена как я побиват студени тръпки при мисълта в каква ужасна задънена улица е щяла да се озове, ако не беше звъннала сутринта на предприемача.

— Ще бъде ли готово до първи септември? — поинтересува се младата жена, за да се отърси от потискащите мисли. Марк кимна към Джордж.

— Ако не възникнат непредвидени трудности, всичко ще бъде по график — отвърна предприемачът. — Още утре ще поръчам новите прозорци. Ако закъснеят с изработката им, можем да сложим временно други.

След като двамата мъже се качиха на колите си и се скриха зад дърветата, Ким се върна в къщата, за да намери чук. В едната ръка с чука и с мукавената кутия в другата, тя тръгна покрай изкопа, докато намери място, където да слезе долу. Даде си сметка, че е изнервена до крайност. Чувстваше се като крадец, който се промъква в късна доба — непрекъснато се ослушваше да не се задава автомобил.

Слезе в изкопа и се доближи до ковчега. Внезапно я връхлетя необясним страх и клаустофобия. Стените на рова сякаш се бяха надвесили над нея и всеки момент щяха да се срутят, за да я затрупат.

Младата жена вдигна с разтреперана ръка крайчеца на капака. Промуши чука и разшири отвора. После се обърна към мукавената кутия.

В съзнанието и отново изплуваха колебанията какво точно да прави с главата. Но не се двоуми дълго — развърза припряно връвта. Колкото и неприятно да и беше, нямаше друг избор, трябваше да се насили и да го направи, за да остави гроба в предишния му вид.

Вдигна капака на кутията и надзърна със свито сърце вътре. Главата беше обърната нагоре, закрепена върху сплъстената изсъхнала коса. Елизабет гледаше Ким с хлътнали очни ябълки. За миг Ким се опита да свърже страховитото лице с прелестния портрет, който бе дала да реставрират и да му сложат нова рамка. Образите бяха толкова различни, че на Ким и се стори почти невероятно да принадлежат на един и същ човек.

Затаила дъх, се пресегна и вдигна главата, при което отново я побиха тръпки, сякаш докосваше самата смърт. Пак се усети, че се пита какво ли всъщност се е разиграло преди три века. Какво ли бе сторила Елизабет, за да си навлече такава жестока участ?

Ким се обърна предпазливо, за да не стъпи върху някой кабел или тръба, и пъхна главата в ковчега, след което я положи внимателно. Усети как докосва с ръка плат и някакви други по-твърди предмети, но не се осмели да погледне какво има вътре. Свали припряно капака и го закова.

Побърза да вземе празната кутия и връвта и забързано излезе от изкопа с разтреперани крака. Сърцето и биеше учестено, до пръсване. Пое си дълбоко дъх и го задържа за миг в дробовете си. Сетне го издиша шумно. Най-после всичко бе приключило. Направи няколко крачки обратно и погледна към края на ковчега — да не би да е забравила нещо, по което да се издаде. Видя само следите от стъпките си, те обаче надали щяха да и създадат проблеми.

С ръце на хълбоците вдигна очи от ковчега и погледна към притихналата уютна къща. Опита се да си представи какъв ли е бил животът в онези зловещи времена, когато, без да подозира нищо, клетата Елизабет е поглъщала отровното зърно, засегнало мозъка и. Ким беше изчела доста книги по въпроса. Повечето млади жени, явно отровени от същото вещество както Елизабет, бяха сред „пострадалите“, „изобличили“ вещиците. Ким пак погледна ковчега. Беше объркана. За разлика от Елизабет пострадалите млади жени не бяха обявени за вещици. Имаше едно-единствено изключение: Мери Уорън, чието име се срещаше и сред пострадалите, и сред вещиците, тя обаче бе пусната на свобода и не бе обесена. С какво Елизабет беше по-различна? Защо не са я причислили просто към пострадалите? Дали тя не е отказала да натопи други хора? Или наистина се е занимавала с окултизъм, както намекваше бащата на Ким?

Младата жена въздъхна и поклати глава. Нямаше отговор. Явно всичко бе свързано със загадъчното „окончателно“ доказателство. Ким плъзна поглед към самотния замък и си представи безбройните шкафове, кантонерки, сандъци и кашони.