Робин Кук - Допустим риск

— Дотук нямам възражения. Сега вече, когато сме заедно, нямам усещането, че непрекъснато стъпвам върху натрошени стъкла. Не се налага постоянно да гадая какво изпитваш и как се чувстваш.

— Изумена съм, че от такава ужасна случка се е получило и нещо добро. Но съм и признателна — отбеляза Ким. — Най-странното е, че най-сетне набрах кураж да кажа право в очите на баща ми какво мисля за него.

— Какво толкова му е странното? — учуди се Кинард. — Според мен си е съвсем в реда на нещата да казваш каквото мислиш.

— Странното е не че го направих, а какво излезе от всичко това — уточни младата жена. — Седмица след разговора, по време на който баща ми се разфуча и си изпусна нервите, той ми звънна и сега вече между нас се зараждат по-нормални отношения.

— Какво по-хубаво от това! — поздрави я Кинард. Погали я по рамото и я привлече към себе си. — Точно както и при нас с теб! — прошепна той в косите и.

— Да, като при нас с теб — повтори Ким. Пресегна се, обви здравата си ръка около врата му и го прегърна. Беше нежна и пламенна прегръдка.

Ким спря и погледна фасадата на новата тухлена сграда, накъдето беше тръгнала. Точно над входа имаше дълга плоча от бял мрамор, върху която пишеше „ФАРМАЦЕВТИЧНА ФИРМА «ОМНИ»“. След всичко, което се беше случило, Ким не знаеше как да погледне на факта, че такава фирма още съществува. Но Стантън бе хвърлил в нея всичките си пари и надали щеше да се откаже току-така.

Ким отвори вратата и влезе. Представи се на пропуска. След няколко минути дойде хубава, строго облечена жена, която я отведе до една от лабораториите.

— След като приключите с посещението, дали ще успеете да намерите изхода? — попита жената.

Ким я увери, че ще се оправи, и и благодари. След като жената се отдалечи, се извърна към вратата на лабораторията и влезе.

От описанието на Стантън беше подготвена за онова, което видя. Вратата водеше не към самата лаборатория, а към нещо като преддверие. Горната половина от стената към лабораторията беше остъклена. Върху стената под стъклото се виждаха бутони за свръзка и врата с месингова дръжка, наподобяваща банкомат.

Там имаше био-медицинска лаборатория, оборудвана по последна дума на техниката — приличаше невероятно много на лабораторията от бившата конюшня в имението.

Следвайки напътствията на Стантън, Ким седна на един стол и натисна червения бутон за повикване върху таблото. Виждаше, че оттатък, в лабораторията работят двама души. Хората явно едва сега я забелязаха и трепнаха.

Ким на мига усети как я залива състрадание. Едва ги позна: това бяха Едуард и Глория. И двамата бяха жестоко обезобразени от изгарянията. Нямаха и косъмче по главите си. Предстояха им още пластични операции. Движеха се сковано и с длани, по които липсваха пръсти, тикаха пред себе си интравенозни системи. Говореха с дрезгав шепот. Благодариха на Ким, че е дошла да ги види, и съжалиха, че не са в състояние да я разведат из лабораторията, оборудвана така, че въпреки осакатяванията те да могат да работят в нея.

Известно време тримата неловко мълчаха, сетне Ким попита как са със здравето.

— Общо взето, добре сме, като се има предвид какво ни мина през главата — отвърна Едуард. — Най-лошото е, че още получаваме „пристъпи“, въпреки че мозъците ни са напълно изчистени от лекарството „Ултра“.

— Пак ли става, докато спите? — поинтересува се посетителката.

— Не — отговори ученият. — Сега ги получаваме по всяко време, най-неочаквано, както при епилептиците. Добре поне, че дори когато не вземаме нищо за успокоение, продължават най-много половин час.

— Ужасно съжалявам — изрече задавено Ким. Едвам се сдържаше да не даде воля на внезапно обхваналата я тъга. Стоеше пред хора, които си бяха съсипали живота.

— Не ти, а ние трябва да съжаляваме — възрази Едуард.

— Всичко стана по наша вина — въздъхна и Глория. — Не биваше да вземаме лекарството, докато не приключим с всички изследвания на токсичността, но… кой би могъл да предположи…

— И да ги бяхме довели до край, пак нямаше да помогне — възрази Едуард. — И досега при опитите с животни го няма страничното действие, наблюдавано при хората. Всъщност с това, че вземахме лекарството още в началния стадий, вероятно спестихме на мнозина доброволци ужасните изживявания, сполетели нас.

— Да, но имаше и други странични действия — напомни Ким.

— Така е — съгласи се ученият. — Не биваше да подминавам с лека ръка пропаданията в паметта. Лекарството очевидно блокира някои мозъчни дейности.