Робин Кук - Допустим риск

— Все пак намерих в счетоводна книга от онова време една разписка — допълни Гъртруд. — Хелън се оказа права. Трудът на Рейчъл Бингам наистина е пратен от Юридическия факултет и е постъпил тук, в Богословския. Но колкото и да опитвах, така и не намерих в компютъра или в картончетата от старата картотека, която пазим в подземието, някакви препратки или позовавания на книгата.

Сърцето на Ким се сви.

— Много съжалявам, че заради мен сте загубили напразно толкова много време — извини се отново тя.

— Аз обаче не се отказвам така лесно! — обяви войнствено дребничката възрастна жена. — Хвана ли се с нещо, правя, струвам, но го довеждам до край. Затова и прегледах старите, писани на ръка картончета, останали от годините, когато са били събирани първите томове в библиотеката. Беше отчайващо, но все пак се натъкнах на още една препратка — по-скоро случайно и от инат, отколкото благодарение на нещо друго. Умът ми не го побира защо книгата не е посочена в общия библиотечен каталог.

Ким отново се обнадежди. Имаше чувството, че докато издирва нещичко, свързано с Елизабет, се вози на емоционално влакче на ужасите.

— Книгата тук ли е? — поинтересува се тя.

— А, не! — отвърна възмутена Гъртруд. — Ако беше тук, щеше да я има в компютъра. Описваме много строго всичко до най-тъничката брошура. От последната препратка, която издирих, се вижда, че през 1826 година, след като е стоял при нас по-малко от година, трудът е бил прехвърлен в Медицинския факултет. Очевидно никой не е знаел къде да го сложи. Странна работа! Така и не открих към коя категория спада.

— Божичко! — въздъхна отчаяна Ким. — Няма ли край тази игра на криеница! Вече се уморих да издирвам тази неуловима книга или каквото е там. Сякаш някой нарочно си прави с мен лоша шега.

— Я не говорете така, момиче! — скастри я възрастната библиотекарка. — Заради вас обърнах листче по листче всичко тук. Обадих се дори на медицинската библиотека „Каунтуей“ и разговарях с Джон Молдейвиън, завеждащ отдел „Редки книги и ръкописи“. Обясних му за какво става дума и той обеща да провери. Така че — вървете при него. Ким съкрушено благодари на Гъртруд, сетне се върна на Харвард Скуеър и отново взе мотрисата за Бостън.

Всички се прибираха от работа, тя едвам се качи в блъсканицата във вагона. Нямаше къде да седне, та се наложи да стои права. Докато влакът громолеше по моста Лонгфелоу, младата жена се запита дали да не се откаже най-сетне от цялата тази история. Все едно гонеше мираж. Тъкмо решеше, че е попаднала на сигурна диря, и се оказваше, че това е поредната лъжлива следа.

Отскочи до гаража на болницата, взе колата, подкара я и си помисли за задръстванията по пътя към Салем. По това време на деня щеше да мине най-малко половин час, докато се измъкне от задръстването на кръстовището на Левърет Съркъл.

Затова Ким размисли и пое в обратната посока, към медицинска библиотека „Каунтуей“. Реши, че все пак е за предпочитане да разнищи следата, на която е попаднала възрастната библиотекарка, отколкото да се движи като костенурка по задръстените улици.

Джон Молдейвиън сякаш бе създаден, за да работи в библиотека. Говореше благо и тихо, беше много мил и любезен, отдалеч си личеше, че обича книгите: докосваше ги с обич и благоговение.

Ким се представи и спомена името на Гъртруд. Джон веднага затърси нещо по отрупаното с какви ли не листове и документи писалище.

— Тук имам нещичко за вас — рече мъжът. — Къде ли, по дяволите, съм го пъхнал?

Ким го загледа как рови из листовете. Имаше дълго лице, носеше очила с черни рамки. Тъпичките му мустачки изглеждаха направо съвършени, сякаш бяха нарисувани с молив за вежди.

— Трудът на Рейчъл Бингам тук, в библиотеката ли е? — престраши се да попита Ким.

— Не, вече не е тук — отвърна Джон. Лицето му грейна. — А, ето! Намерих го. Той вдигна лист копирна хартия. Ким въздъхна. Значи и следата, на която се бе натъкнала възрастната библиотекарка, не водеше доникъде.

— Прегледах архивите на медицинската библиотека за 1826 година — отвърна мъжът. — И намерих тази препратка към труда, който издирвате.

— Я да видим дали ще позная. Бил е преместен другаде, нали?

Библиотекарят я погледна над листа, който държеше.

— Как се досетихте? — поинтересува се той.

Ким измъчено се засмя.

— Поне досега все така ставаше — поясни тя. — И къде е бил прехвърлен?

— В Анатомичния факултет — отговори мъжът. — Днес, разбира се, се казва факултет по клетъчна биология.