Робин Кук - Допустим риск

— Наистина съжалявам, че съм толкова зает — каза и. — Жалко, че сме затънали до гуша в работа. Но се появи нещо непредвидено.

— Ясно — отговори младата жена.

Взря се в лицето му. Съгледа сянка на притеснение, каквото не бе виждала от доста време.

Излезе забързано от лабораторията и се качи в колата. Подкара към портата на имението — още си мислеше за поведението на Едуард. За миг сякаш бе зърнала някогашния Едуард, Едуард, в когото преди време се беше влюбила.

Бързо се отърси от напрежението — колкото повече караше, толкова по-леко и ставаше на душата. Помогна и времето. Беше топъл слънчев ден от циганското лято, въздухът беше кристално чист. Тук-там дърветата бяха обагрени в ослепителни есенни тонове. Небето бе толкова синьо, че наподобяваше безбрежен океан, ширнал се, докъдето поглед стига над главата и.

Нали беше неделя, Ким бързо намери къде да спре съвсем близо до жилището на Кинард на Ревиър Стрийт. Притесняваше се, когато натисна звънеца, но Кинард я посрещна много радушно и от тревогата и не остана и помен. Занесе багажа и в стаята за гости, която очевидно си бе направил труда да почисти и подреди.

После я изведе на освежителна разходка из града и за няколко блажени часа тя забрави „Омни“, лекарството „Ултра“, Елизабет и всички грижи на света. Тръгнаха от Норт Енд, където обядваха в италианско ресторантче, после пиха еспресо в едно италианско кафене.

Колкото да се позабавляват, влязоха в един от хубавите магазини в този район на Бостън — и двамата често пазаруваха там. Ким изненада самата себе си, като намери страхотна пола, попаднала кой знае как тук от тежкарския магазин „Сакс“ на Пето авеню в Ню Йорк.

След това се разходиха из един от парковете на Бостън — Гардънс, и дълго се любуваха на есенната шума и на цветята. Поседнаха и на една пейка, за да погледат лодките, които се плъзгаха по езерото.

— Сигурно не бива да го казвам — поде Кинард, — но ми се виждаш малко уморена.

— Не се изненадвам — съгласи се Ким. — Напоследък не спя добре. Животът в Салем не е идилия.

— Може би ти се иска да споделиш нещо с мен? — попита предпазливо мъжът.

— Хайде да не е сега — помоли тя. — Объркана съм.

— Радвам се, че ми дойде на гости.

— Но нали разбра, че ще спя в стаята за гости? — попита припряно младата жена.

— Отпусни си душата, няма да те докосна и с пръст — вдигна Кинард ръце, сякаш се бранеше. — Разбрах. Вече сме приятели, забрави ли?

— Извинявай — рече Ким. — Вероятно ме мислиш за истеричка. Но да ти призная, от доста време не ми е било толкова спокойно на душата. — Тя се пресегна и стисна Кинард за ръката. — Благодаря ти за разтоварването.

Тръгнаха си от парка и поеха по Нюбъри Стрийт, като от време на време спираха да позяпат витрините — едно от любимите занимания на Ким в Бостън. Влязоха и в книжарница „Уотърстоун“. Ким си купи роман на Дик Франсис, а Кинард си взе пътеводител на Сицилия — открай време си мечтаел да иде там.

Надвечер влязоха в индийски ресторант и хапнаха до насита. Единственият проблем бе, че ресторантът нямаше разрешително за продажба на алкохол. И Ким, и Кинард бяха единодушни, че пикантните индийски гозби биха били много по-вкусни с халба студена бира.

След ресторанта се върнаха на Бийкън Хил. Разположиха се на канапето в хола на Кинард и си наляха по чаша ледено бяло вино. Не след дълго Ким усети, че и се спи.

Легна си рано — утре по изгрев слънце трябваше да отиде на работа. Когато се пъхна между свежите чисти чаршафи, не и трябваше никакво сънотворно. Почти на мига потъна в сладък непробуден сън.

Ким почти беше забравила колко тежки са дните в интензивното хирургическо отделение. Призна си, че след едномесечния отпуск е излязла от форма и трудно издържа и на физическото, и на психическото натоварване, на което бе подложена в болницата. Но към края на работното време волю-неволю си каза, че наистина и е било приятно отново да усети напрегнатия ритъм, предизвикателството, чувството на удовлетвореност, задето е помогнала на хора, които са се нуждаели от нея.

Бе видяла няколко пъти и Кинард, който беше дошъл в отделението заедно с пациенти, току-що подложени на операция. Ким правеше всичко възможно да му помага. Отново му благодари, задето я е поканил в жилището си — не бе спала така спокойно от няколко седмици.

— Знаеш, че си винаги добре дошла — отвърна Кинард и поднови поканата за вечеря.