Морис Уест - Арлекин

После Саул Уелс помоли Арлекин да напише инициалите и подписа си половин дузина пъти бързо един след друг. Дори тогава почеркът оставаше уверен и открит, с предизвикателно малка заврънкулка на опашката на последната буква. Уелс въздъхна недоволно.

— Като да стреляш по мишена, голяма колкото хамбар. Мога да го фалшифицирам след петминутна тренировка. Гледайте!

В продължение на пет минути по часовник той драска настрани и накрая ни показа едно наистина забележително копие. Поиска чековата книжка на Арлекин и написа чек за хиляда долара. Занесох го на Лари Оливър и го помолих да го парафира за осребряване. Педантичен както винаги, той провери, датата, числото, сумата с думи, подписа. После парафира чека и повика главния касиер.

Взех чека от ръката му.

— Съжалявам, Лари, беше проверка. Чекът е фалшив.

Повторихме номера и с касиера. Резултатът бе същият. Не се стърпях да не отбележа, че репутацията на най-порядъчните хора може бъде опетнена без тяхното знание. Оливър поне прояви благоприличието да се смути. Арлекин бе много нещастен.

— Но това може да се случи по всяко време. Хиляди мои подписи се носят наоколо по писма, чекове, ваучери на кредитни карти. Това е кошмар!

— Но поучителен — Саул Уелс внезапно стана мрачен. — Подписът се подправя много лесно. Защо не са сложили в папката бележка, която да допълни картината?

— Ще ви кажа — Арлекин говореше уверено. — Не е в стила ми да подписвам такива бележки. Така не бих зачел директора, което никога не правя. Освен това измамата е повторена и в другите клонове. Не би могло да има гаранция, че ще бъда и в Буенос Айрес, да речем. По-добре да има объркване в източника, но пълна сигурност относно мястото, където, да се получат парите — „Юниън Бенк“, Цюрих.

Саул Уелс пъхна нова пура в ъгъла на устата си и потъна в облак от дим.

— Да! Вярвам, че е така! Това дава повече тежест на обвинението. Трябва да мислим и за него, мистър Арлекин. Дотук сме проследили около шест милиона, изчезнали от Ню Йорк. Всеки ваш клиент е пострадал от нелегалните комисионни. Всеки един от тях може да заведе дело тук, в Ню Йорк. Може и да го загуби, но със сигурност ще причини много неприятности.

Върнах се в апартамента си в пет и половина. На бюрото ми бяха оставени съобщения: мис Халстрьом би желала да се срещнем в осем, вместо в седем и половина, мистър Франсис Ксавиер Мендоса телефонирал от Крайбрежието и мистър Базил Янко помолил да му се обадя в службата преди седем. Реших да науча първо добрите новини — ако въобще имаше такива — и се обадих на Мендоса. Беше загадъчен, но ме обнадежди:

— Относно нашия общ познат… Бях ти казал, че трима мои приятели изгоряха. Единият от тях е много упорит. В продължение на две години е съставял досие. Виждал съм го — очарователно нещо, но не всичко би могло да бъде използвано като доказателство. Накарах го да направи два фотостата 16, да депозира единия в трезор и да ми даде другия. Ще го изпратя по сигурен човек. Още нещо: сред политиците и военните има хора, които обичат Янко, има и други, които го мразят до смърт. Направих списък. Той също ще бъде в пакета. Помни, че те предупредих. Когато прочетеш материалите, ще разбереш защо. Как са нещата в Ню Йорк?

— Притиснати сме силно.

— Досетих се за това. Току-що прочетох новините. Ако ти е необходима помощ на Крайбрежието, аз съм на твоите услуги. Vaya con Dios! 17

Затворих телефона и го благослових за почтеността, която бе проявил в този кучешки свят. След това се обадих на Базил Янко. Държа се почти като човек, поне първите няколко минути.

— Благодаря ви, че се обаждате, мистър Дезмънд. Изгарях от нетърпение да науча някакви новини от мистър Арлекин.

— Днес свърши малко работа, но вечерта се почувства много уморен.

— Това е естествено. Мислех дали да не му се обадя от уважение.

— Предлагам да го оставите за утре късно сутринта.

— Разбира се. Мадам Арлекин добре ли е?

— Да, благодаря.

— Четохте ли нашето съобщение за пресата?

— Да.

— Някакъв коментар?

— Никакъв. Моят принципал пое нещата в свои ръце.

— Много удобно, но днес в клуба си сте направил някои доста неуместни изказвания.

— Това, което говоря в клуба, мистър Янко, не ви влиза в работата.

— Цитирам, мистър Дезмънд: „Не я приемаме и смятаме, ме е непочтено тя да се публикува, преди дори да е била обсъдена от двете страни.“ Всъщност офертата бе обсъдена с вас като директор на „Арлекин и Сие“. Вашето изказване може да се разглежда като подсъдно.