Колийн Маккълоу - Колекционерът на пеперуди

— Така е по-добре — усмихна се той. — Какво мислиш за доктор Кърт Шилер?

— Като човек или като учен?

— И двете.

— Като учен той е признат международен авторитет по структурата на лимбичната система и затова професорът го покани да дойде от Франкфурт. — Усмихна се, това не й се случваше често. Усмивката преобрази безличното й лице в доста привлекателно. — А като човек го харесвам. Бедният, налага му се да работи под много по-страшни заплахи от националността си.

— Като хомосексуалността му?

— Пак ли онази птичка?

— Повечето мъже не се нуждаят да им го каже някоя птичка, за да го разберат, Дездемона.

— Вярно. Жените по-лесно се заблуждават, защото имат склонността да смятат приятните и внимателни мъже за добри потенциални съпрузи. Повечето от тях предпочитат собствения си пол, което съпругите им не осъзнават, докато не народят по няколко деца. Случи се на две мои приятелки. Кърт е приятен и внимателен, но не гони жените, за да се размножи. Като повечето учени живее заради работата си, така че не мисля, че хомосексуалните му връзки са дълги. Или пък ако си има сериозен приятел, не го вижда често.

— Много си безпристрастна — каза той.

— Защото гледам отстрани. Честно казано, предполагам, че Кърт е дошъл в Америка, защото е искал да започне на чисто. Да се засели на място, от което може, когато си поиска, да ходи до хомосексуалните свърталища в Ню Йорк. Но е забравил или просто не е знаел, че много от американските медици са от еврейски произход. Вече двайсет години, откакто войната свърши и се разбра за онези ужасни концлагери, но споменът е още съвсем жив.

— В теб също, предполагам.

— О, аз помня най-вече ужаса от купонната система за храна и дрехи. Имаше и бомби, и ракетни обстрели, но не и където аз живеех, в покрайнините на Линкълн. — Сви рамене. — Харесвах Кърт Шилер и преди да се случи това ужасно нещо, всички останали също го харесваха, включително Мори Финч, Соня Либман, Хилда Силвърман и фелдшерите. Спомням си, когато Мори разбра, че у Кърт се борят задълженията му на патолог и съвестта, каза, че неговата собствена съвест му казвала, да не хвърля пръв камък по германец, който е достатъчно млад, за да е участвал в Холокоста. — Погледна си часовника, най-евтиният „Таймекс“, който можеше да се намери. — Трябва да вървя, но ти благодаря, Кармайн. Храната беше прекрасна, обстановката — великолепна, а компанията — хм, доста поносима.

— Достатъчно поносима, за да го направим пак следващата сряда? — помогна й да се изправи, макар че тя стана с лекота, сякаш тежеше на половината на осемдесетте си килограма.

— Щом искаш.

Придружи я надолу с асансьора и настоя да я изпрати до корвета й.

Интересна жена, помисли си, докато гледаше как колата се отдалечава с ръмжене. В нея има много повече от комплекси за високия й ръст. Разприказва се и забрави да го демонстрира като заплаха. Облича се евтино и грозно, сама си прави косата, няма бижута. Дали е стисната, или просто не й пука как изглежда? Мисля, че не е нито едното, нито другото. Не се учудвам, че е запалена туристка. Представям си я как крачи по Апалачите в големи туристически обувки — един женски Том Бомбалди. Няма химия на привличане между нас, това е облекчение. И тъй като мога да си заложа всичките китайски антики, че не е Чудовището от Кънетикът, госпожица Дюпре е логичният служител на „Хъг“, който ще привлека на своя страна.

Браво! Добра работа тази вечер!

Сряда, 17 ноември 1965 г.

Доникъде не стигаме — каза Кармайн на Силвестри, Мариано и Патрик. — Вече стават два месеца, откакто Мерседес беше отвлечена, а ние преобърнахме цял Кънетикът. Не остана изоставена къща, хамбар или навес в целия щат, който да не сме претърсили, или пък гора, която да не сме обходили. Ако се придържа към навиците си, вече е набелязал следващата жертва, но ние не знаем нищо повече за него и за самоличността на жертвата от това, което знаехме първия ден.

— Може би трябва да търсим в къщи, хамбари и навеси, които не са изоставени — предложи Марсиано, който винаги се изнервяше от официалните ограничения.

— Разбира се, за това сме съгласни — потвърди Силвестри, но ти много добре знаеш, Дани, че при сегашното положение никой съдия няма да ни издаде заповед за обиск. Имаме нужда от улики.

— Може да сме подплашили убиеца — добави Патрик. — Може да не отвлече друга жертва. Или ако го направи, може да е от друг щат. Кънетикът не е огромен. Може пак да си живее тук, а да отвлича в Ню Йорк, Масачузетс или Роуд Лйлънд.