Майкъл Конъли - Деветте дракона

Сун пусна устната си и поклати глава.

— Вече не. Бях преди повече от двайсет години.

— Мислех, че не можеш просто да напуснеш триада. Че оттам има само един изход — в ковчег.

— Принесох жертва и съветът ме освободи. Освен това трябваше да напусна Туен Мън. Така се преместих в Макао.

— Каква жертва?

На лицето на бодигарда се изписа още по-голяма неохота, отколкото когато му показа татуировка си, но после бавно вдигна ръка към лицето си и този път си свали очилата. В първия момент Хари не видя нищо нередно, ала скоро разбра, че лявото око на Сун е стъклено. От външното му ъгълче се спускаше един забележим белег.

— Трябвало е да си извадиш окото, за да напуснеш триадата?!

— Не съжалявам за решението си.

Той отново си сложи очилата.

След признанията на Сун и гледката в банята, на Бош започваше да му се струва, че е попаднал в някаква средновековна картина. Той си напомни, че дъщеря му не е сред труповете, че още е жива някъде в Хонконг.

— Добре — каза Хари, — не знам какво се е случило тук, нито пък защо се е случило, обаче трябва да продължим по следата. Нещо в тоя апартамент сигурно може да ни подскаже къде е Мади. Трябва да го открием и нямаме много време.

Той бръкна в джоба си, но установи, че е празен.

— Ръкавиците ми свършиха, тъй че внимавай какво пипаш. И най-вероятно имаме кръв по подметките си. Няма смисъл да я разнасяме наоколо.

Бош се събу и изми кръвта от обувките си на мивката в бокса. Сун последва примера му. После двамата претърсиха жилището, като започнаха от спалнята към входната врата. Не откриха нищо особено, докато не стигнаха до малката кухня и детективът забеляза, че също като в съседния апартамент, на масата има купичка сол. Само че купчинката сол беше по-висока и по страните й се различаваха следи от пръсти, които бяха придали на солта форма на хълмче. Той бръкна в нея и извади правоъгълниче от черна пластмаса, което бе скрито вътре. Веднага позна в него СИМ-карта от джиесем.

— Намерих нещо.

Сун се извърна от кухненското чекмедже, в което тършуваше. Бош му показа СИМ-картата. Беше сигурен, че е от телефона на дъщеря му.

— Измъкнах я от солта. Може да я е скрил точно когато са дошли другите.

Хари се вгледа в мъничката пластмасова карта. Пън Чинцай ненапразно я бе извадил, преди да изгори джиесема на Мади. И после ненапразно се беше опитал да я скрие. Искаше му се още сега да продължи да анализира причините за това, но реши, че не е разумно двамата със Сун да се размотават в апартамент с три трупа.

— Да се махаме оттук — рече той.

Бош отиде при прозореца до вратата и надникна през завесата надолу към улицата, преди да даде знак, че е чисто. Сун отвори вратата и те бързо излязоха. Хари затвори вратата, преди да си смъкне ръкавиците. Докато се отдалечаваше, той се озърна назад и видя, че старицата от съседния апартамент е в коридора — коленичила пред олтара, жената гореше ново жертвоприношение за духовете. Детективът ахна, забелязвайки я да пали със свещ една от истинските сто доларови банкноти, които й беше дал.

Хари се обърна и бързо продължи в обратната посока. Знаеше, че се намира в абсолютно непонятен за него свят. Трябваше да е наясно единствено с мисията си — да открие Мади. Нищо друго нямаше значение.

Бош си взе пистолета, но остави одеялото. Още със сядането си в колата, той извади телефона си. Беше абсолютно същият като на дъщеря му — купи ги в пакетна промоция. Хари отвори задното отделение и измъкна батерията и СИМ-картата, после пъхна картата на дъщеря си в гнездото, върна батерията на мястото й, затвори капака и включи джиесема.

Междувременно Сун потегли от тротоара и се отдалечи от блока, в който беше избито цяло семейство.

— Къде отиваме? — попита Хари.

В парка при реката. Ще идем там, докато решим никъде да се насочим.

С други думи, още нямаха план. Всичко се свеждаше до СИМ-картата.

— Оная история за пиратите, която ми разказа — това е била триада, нали?

След миг Сун кимна.

— Ти с това ли се занимаваше — с търговия на хора?

— Не, моята работа беше друга.

И след тези думи млъкна. Бош реши да не настоява. Джиесемът се бе включил и той бързо влезе в дневника. Там нямаше нищо. Празна страница.

— Няма нито едно повикване.

Отвори имейла и установи същата картина.

— Нищо не се е пренесло с картата — с нарастващо раздразнение съобщи детективът.

— Естествено — спокойно отвърна Сун, — в СИМ-картата се съхраняват само постоянните файлове. Виж дали има клипове или снимки.