Майкъл Конъли - Деветте дракона

Освен ако не е стреляно с револвер — отвърна той. — Тогава няма да има гилзи.

— Възможно е — каза сержантът, — обаче напоследък в тая част на града не използват много револвери. Никой не иска да го сварят при престрелка само с шест куршума в пистолета.

С това Лукас му показваше, че познава квартала. Бош беше просто приходящ.

— Ще го имам предвид — отново кимна Хари.

Той се съсредоточи върху трупа и мълчаливо огледа местопрестъплението. Беше почти сигурен, че жертвата е същият човек, когото преди много години бе срещнал в магазина. Даже се намираше на същото място, на пода зад щанда. И в джоба на ризата му имаше пакет цигари.

По дясната длан на Джон Ли се виждаше кръв. Бош знаеше, че това не е необичайно. Дори децата притискат с ръка раната си, за да се опитат да я защитят. Природен инстинкт. Убитият беше направил същото — най-вероятно бе сложила ръка на гърдите си след първия изстрел.

Раните бяха на десет сантиметра една от друга и образуваха триъгълник. При три бързи изстрела от малко разстояние раните обикновено бяха по-близо. Навярно, след като бе ранил веднъж жертвата, убиецът се бе надвесил над щанда, прострелвайки падналия на пода Ли още два пъти.

Куршумите бяха пронизали гърдите на азиатеца, нанасяйки тежки поражения на сърцето и белите дробове. Изкашляната през устата кръв показваше, че смъртта не е настъпила незабавно. Човекът се беше опитал да диша. След толкова години разследвания на убийства, Бош бе сигурен в едно. Няма лесен начин да умреш.

— Не е прострелян в главата — произнесе той.

— Да — отговори Ферас. — И какво значи това?

Хари се сепна. Беше размишлявал на глас.

— Може би нищо. Просто ми се струва, че при три изстрела в гърдите, убиецът е искал да е сигурен. Обаче пък не го е прострелял в главата, за да се подсигури.

— Има някакво противоречие.

— Възможно е.

Бош за пръв път откъсна очи от трупа и се огледа наоколо от тази ниска перспектива. Погледът му веднага попадна върху пистолета, закачен от долната страна на щанда, за да е на лесно в случай на грабеж или нещо по-лошо, ала дори не беше изваден от кобура.

— Тук отдолу има оръжие — каза той. — Пистолет, като че ли четирийсет и пет калибров, в кобур, обаче старецът изобщо не е имал възможност да го извади.

— Убиецът е влязъл бързо и го е застрелял, преди да успее да вземе оръжието — предположи Ферас. — В квартала може да се е знаело, че старецът държи пистолет под щанда.

Лукас изсумтя, сякаш изразяваше несъгласие.

— Какво има, сержант? — попита Бош.

— Пистолетът трябва да е нов — отвърна полицаят. — През последните пет години, откакто съм тук, човека го ограбваха минимум шест пъти. Доколкото знам, никога не е вадил оръжие. За пръв път чувам за пистолет.

Хари кимна — наблюдението беше важно. Той обърна глава и помоли през рамо сержанта:

— Разкажете ми за свидетелката.

— Хм, тя всъщност не е свидетелка. Госпожа Ли, съпругата. Дошла да му донесе обяда и го заварила убит. Заведохме я в задното помещение, обаче ще ви трябва преводач. Свързахме се със ЗБПАМ и поискахме да пратят човек с китайски.

Бош отново погледна лицето на убития, после се изправи и коленете му силно изпукаха. Лукас имаше предвид бившето Звено за борба с престъпността сред азиатското малцинство, което неотдавна бяха преименували на Звено за борба с азиатския бандитизъм заради опасенията, че името на звеното обижда азиатското население на града, намеквайки, че всички азиатци са престъпници. Но старите пушки като сержанта продължаваха да го наричат ЗБПАМ. Независимо от името или съкращението, като водещ следовател, всъщност Бош трябваше да реши дали да повика друг детектив от каквото и да е звено.

— Знаете ли китайски, сержант?

— Не, затова се обадих в ЗБПАМ.

— Тогава защо сте поискали човек с китайски, а не с корейски или даже виетнамски?

— От двайсет и шест години съм в полицията, детектив. И…

— И познавате китайците.

— Не, искам да кажа, че напоследък ми е трудно да си изкарам смяната без нещо ободряващо, нали разбирате? Затова веднъж дневно се отбивам тук и си взимам някаква енергийна напитка. Държи те бодър четири часа. Та както и да е, поопознах господин Ли. Той ми каза, че с жена си са от Китай.

Бош кимна; стана му неудобно от опита да засрами Лукас.

— Сигурно и аз трябва да ги опитам тия ободряващи напитки. Госпожа Ли ли е повикала полицията?

— Не, както казах, тя не говори добре английски. Доколкото научих от телефонистката, госпожа Ли позвънила на сина си и той се свързал с полицията.