Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Потънал в тишина и мрак, веднага си представих как заседнал в потайните дълбини на Лефортовския замък нарочен човек преглежда личните дела и картоните на своите подопечни и разсъждава: кого, как, с кого и в какъв ред?

Те там със сигурност си имат свой стил за кабинетна работа. Имперски. Чай в дебели стъклени чаши. По бюрата — картонени пепелници, образци на арестантското производство. Цигарен дим се издига към високия таван. Умислено се реди пасианс от арестантски картони. Във всеки такъв картон има снимки, параграфи на обвинението, особени белези. Върху моя, както знаех, пишеше „член сто четирийсет и три, част трета“. Мошеничество! В особено големи размери! В престъпен сговор! Десет години лишаване от свобода! За лефортовските служители това е същото високо ниво, каквото е за мен, да речем, нивото на търговска марка „Валентино“. Затова администраторите трябва да обмислят добре при кого да ме настанят.

Този сексуален маниак — при терориста! Този шпионин — при бандита! Мошеника — при генерала. Тук ще пласираме крадеца, при злодеите — убиец, а при тези — банкера…

Където щете, казах си аз, витаейки в дълбокия мрак на миниатюрната, метър на метър, вселена, напрегнал зрение и слух. Където кажете! При убийците, при маниаците, при изнасилвачите на деца — навсякъде ще остана верен на своя път. Ще тренирам. Няма да употребявам отрови. Ще се движа напред и нагоре. Ще си държа гърба изправен. Никакъв кофеин. Никакъв никотин. Трезво съзнание. Дълбоко дишане. Кислород. Движение. Тяло и разум, подчинени на волята. Това е моят път към свободата.

Където и да ида — ще зная какво да правя. Ще тренирам мозъка си до краен предел. Ще преодолея затвора. Ще го унизя. Ще му приложа моята измама, велика и ужасна. Изборът, с който разполагам, е безграничен като самата свобода. Ще изуча живите и мъртвите езици. Ще стана адепт на всички световни религии. Ще овладея хипнозата. Ще проуча световната философия. Влязох тук примитивен глупак, а ще изляза мъдрец, медиум и аскет.

Обаче ще усъвършенствам не само разума, но и тялото! С упорити тренировки ще стана як като гранит. Ще се науча да тичам по стените, да скачам на четири метра височина, да уцелвам от десет метра със запалена цигара окото на врага, да ускорявам и забавям дейността на сърцето. Ще стана безчувствен към болка, глад, студ и жега. Решетките и стените ще се превърнат в моите уреди и тренажори.

Ще доближа съвършенството на един удар разстояние.

Никакви отрови. Никакво безделие, сън и апатия.

Само ако работя хладнокръвно и бодро, без да жаля себе си, без да изпадам в отчаяние и мързел, ще съумея да победя затвора. Ще разкъсам на парченца самата идея за несвобода. Ще излъжа онези, които искаха да ме заключат в зандана. Ще го сторя обезателно. Понеже ми се откри пътят към истината — прав като стрела и жив като пъпна връв.

Крачките отекнаха за трети път. Лампата светна пак. И аз пак замижах и трепнах от изненада. През шпионката пак ме проучи нечие внимателно безцветно око.

— Какво бе? — извиках грубо, невъздържано.

Окото изчезна. Проскърцаха резетата. Вратата се отвори.

— Името?

— Рубанов!

— Излизай!

Всички пиянски вечери си приличат, всяко махмурлийско събуждане тежи посвоему.

Изминаха три години, откакто ме бяха пуснали.

И ето че всичко се беше объркало в моя дом. И в главата. И в живота ми като цяло.

— Ти си алкохолик и наркоман — каза вечерта жена ми. — Ти си свършен! Деградирал си! Ти си по-непоносим, отколкото беше!

Дипломатично мълча, слушайки упреците на моята възмутена спътница.

— Пропил си се! — констатира жена ми гръмогласно. — Напълно! Ти си на ръба! Играеш си с огъня!

Да, нацелила беше същината на нещата. Това беше напълно ясно. Но за неин късмет все още не знае всичко. Не се досеща колко надалече е стигнала моята зависимост. Дневната ми доза е бутилка коняк или водка. Петстотин грама. Три големи чаши. Всяка вечер. А през деня — няколко задължителни джойнта.

Аз съм прикрит и хитър, не афиширам пред съпругата си моето оригинално хоби. Най-внимателно крия бутилките — както пълните, така и празните. Пакетчетата с тревата, цигаретата, наргилетата и другите приспособления за пушене държа на скришни места. Проветрявам стаите и си мия зъбите. Но жената тънко усеща миризмите, тя е внимателна към дреболиите, отбелязва всички странности в моето поведение. Тя фиксира прекалената отнесеност, разсеяността, безпричинните пристъпи на веселие или тъга; тя знае всичко. Отлично виждам, че тя все още ме обича, но вече не ме уважава. Моята пристрастеност към отровите много я е разочаровала.