Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

… Когато си допих и се прибрах у дома, жената вече спеше. Което и беше целта ми. Ясно е, че в съпружеското ложе няма място за мен. Ще се разположа на дивана в стаята в дъното.

През нощта сънувах себе си — мрачен, тичам съсредоточено в дворчето за разходка на Лефортовския следствен изолатор.

Станах в седем и половина. Събудих сина си. Седнахме да закусваме.

— Тате — попита седемгодишният ми потомък, — ти наркоман ли си?

— Не, разбира се — отговорих. — Откъде го измисли?

— Чух вчера вечерта как мама ти се караше…

— Тя преувеличава.

— А какви са тия наркомани?

— Това са хора, които… — замислих се. Труден въпрос.

— С две думи, не искат да живеят в реалния свят.

— А в какъв свят живеят?

— В свой. Измислен.

— Яко е да живееш в измислен свят! — рече замечтан синът. — Измисляш си каквото си искаш и си живееш живота! Яко е!

— Не, кофти е — отвърнах. — Ще ти хареса ли, ако аз заживея в своя свят, мама отделно, в нейния си, а ти в трети, твой си? Излиза, че всеки от нас е сам за себе си.

— Тогава — предложи детето, дъвчейки бисквита — трябва да измислим един свят за тримата, за тебе, мене и мама, и да си живеем заедно в нашия си свят! Хайде да го измислим, тате!

— Непременно ще го измислим — кимнах. — Време ти е за училище. Стягай се.

След като изпратих детето, отново легнах да подремна. Не бързам за работа. Нямам работа. Живея назаем. Преди година взех сериозна сума от стар приятел. Семейството ми не гладува. В гардеробите има дрехи. В хладилника — храна. Само главата ми е празна.

Към десет часа се разсъних. Дотогава жена ми вече отиваше да печели пари. Предоставен бях на самия себе си. Имам си тишина, самота и тристаен апартамент. Всичко, което ми е необходимо.

Като отидох по малка нужда в клозета, изживях поредния неприятен момент. Марихуаната е токсична, съдържа много всевъзможни боклуци и голямата отрова дърпа малките отрови, така че урината на всеки зависим мирише отвратително, тя е мазна, гъста и мръсно сива на цвят. Натъжен донякъде от този факт, известно време се помотах само по гащи от стая в стая и почесвах голия си корем.

Апартаментът е голям, пълен със слънце. Три стаи, широк коридор, огромна кухня. Топла вода, парно отопление, шахта за боклука. Шестнайсети етаж. Отвън са небето и вятърът. Стаите сякаш висят във въздуха и мога да наблюдавам отвисоко едва ли не целия град — този подвижен мравуняк, напрегнат, терзан от страсти, суетлив, бързащ, изнервен. Стада коли пъплят по преплетените пътища — сутрин трудно и мрачно, а привечер, в предвкусване на удоволствията, отдиха, развлеченията — бясно и весело.

От ранна младост мечтаех тъкмо за такова жилище — светло, разположено нависоко, пронизано от потоци въздух. Тук е удобно да се занимаваш с творчество, с някакъв благороден интелектуален труд, да отглеждаш деца, да спиш малко, да презираш еснафите и глупците, а вечерно време на чаша чай да си бъбриш спокойно с любимия човек за дреболии; да мислиш позитивно и да се радваш на факта, че не си стар, не си беден и не си глупав.

В такова възвишено философско настроение се облякох. Бръкнах в тайното чекмедже за тънката пачка пари, измъкнах една банкнота и се запътих по любимия ми маршрут: книжарницата, будката за вестници, видеотеката. Интелектуален шопинг. Търсене на храна за мозъка. Той постоянно желае нещо ново, този мой мозък, и аз не знам защо. До целта, по права линия, са около триста метра. Може да се стигне пеш. Но истински зависимите са мързеливи. Качвам се в колата и отивам като бял човек. А пътьом мога и да изпуша някоя марихуана…

Живея в специален район. Той официално е признат за най-добрия в столицата откъм инфраструктура. Създаден е по всички правила на модерната градоустройствена наука. Животът на гражданите е предвиден до най-малки подробности. Магазините, кината, ресторантите, клубовете се редят един през друг, всичко е ново, шикозно, ярко.

Този свят, в който бях влязъл, преди десет години го бях виждал само по снимки в западните списания. Лъскави витрини. Разноцветни билбордове. Равни като стъкло улици. Изумрудени, грижливо поддържани тревни площи. Ярко осветени чисти булеварди. Блокът ми е заобиколен от колосални като стадиони многоетажни търговски центрове с паркинги по покривите, със заведения и спортни зали. Остави колата на петия етаж, изразходвай калории на четвъртия, слез по-надолу, възстанови си силите в суши бара и разгони тъгата в киното с многото салони. Когато колата ми е чисто измита, а физиономията гладко избръсната, аз напълно се вписвам в картинката, в буржоазния уют, в нагласения бит.