Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Човек може да се научи моментално да обхваща с поглед цяла страница текст, без значение как я вижда — дали странично, под наклон или надолу с главата, — и да я запаметява дословно. Съществуват специални помагала за целта. Те се продават свободно. Отдавна отминаха времената, когато само шпионите са били обучавани на техниките за бързо четене и запомняне. Днес в страната е демокрация, всяка информация е достъпна, всяка наука е разсекретена. Учебникът, с който момчето разполага, твърди, че всеки що-годе дисциплиниран човек е способен за няколко секунди да фиксира в паметта си страница печатен текст. Главното условие са редовните всекидневни тренировки.

Още в предговора се казва, че тренировките ще донесат максимална полза, ако човек ги провежда по едно и също време, ако проветрява спалното помещение, ако води подреден живот. Това е съвсем достъпно за момчето. Условията, в които е поставено, са почти идеални.

Излъганото момче се буди, храни се, разхожда се и заспива по едно и също време. Разполага с маса, хартия и химикалка. И с много време.

Те се събудиха в късното утро.

Пръв наруши мълчанието Фрол: той отметна одеялото и с мъчителна гримаса се почеса по хлътналия корем. Татуираната там Богородица с малкия Иисус на ръце се раздвижи. Лицето й сякаш оживя, а младенецът по-здраво се вкопчи в голата й гърда.

— Добро утро, Демби! — каза той с пресипнал глас. — Какво си се натъжил, братко? Да не ти се е объркал животът, а?

Въпросът се адресираше до втория ми съсед — един извънредно пълен човек на име Вадим, впрочем само аз го наричах по име, Фрол използваше единствено прякора.

Шишкото лежеше мълчаливо, на лицето му беше изписан израз на дълбока тъга.

— Писна ми да лежа — лаконично отвърна той с високия си глас.

— Като ти е писнало — обеси се! — посъветва го строго Фрол. — Вържи си примката ей там, в ъгъла, тихичко. Шнурът на бързовара ще свърши работа. Пък ако не можеш сам да се оправиш — потърси помощ, хората са отзивчиви, помагат…

Засмяха се.

Двамата ми съкафезници имаха няколко варианта на подобни черни шегички за размяна. Вярно, смехът беше прекалено пандизчийски: зъл, преувеличено силен, преминаващ в пристъпи на тежка, давеща кашлица. Двамата заедно изглеждаха като стари приятели. Казаха ми, че делят една килия от четири месеца.

— Като спомена бързовара — с прозявка рече Фрол, почесвайки вече бицепса. Татуираният там комар с милиционерска фуражка и майорски пагони се размърда: опита се да прониже с косматия си хобот лакътната вена, по която по дължина се виеше надпис с готически букви: „няма кръв, изпиха я ченгетата“. — По едно чифирче, господа? Какво ще речеш, Андрюха, подкрепяш ли?

— Не. Аз съм на кафе.

— А аз на салам — заяви дебелият Вадим.

— Както кажете — измърмори Фрол и се изправи.

Утринният му тоалет представляваше сърцераздирателна гледка. Целият татуиран, ужасно прегърбен, кокалестият мъж се подпря с двете ръце на краищата на умивалника и започна бавно, на няколко пъти да изкарва храчки и сополи, издавайки стържещи звуци с носа и гърлото си. Тихите стонове, псувни и кашлица продължиха няколко минути. След това ръбестият изрисуван чичка напълни устата си с вода и няколко пъти я разкара между бузите — това му заместваше миенето на зъбите.

След като приключи, той скочи върху одеялото си, примъкна се към масата, която е уместно да наречем „кухненска“ (тук държахме посудата и храната, сложени върху няколко слоя вестници) и се вглъби в приготовлението на сутрешния си чифир.

Сипа петдесет грама сухи чаени листа в сто и петдесет грама вряща вода и побърза да захлупи канчето със специален самоделен похлупак.

Да наблюдаваш Фрол, който очаква най-желаната утринна доза, беше жива мъка. Трепереха не само ръцете му, трепереха дори раменете и главата с тънката жилеста шия.

Над двайсет от неговите четирийсет и осем години бяха прекарани по затвори, лагери и изолатори. Той беше „урка“, ще рече, професионален криминален престъпник. Фрол лично ми съобщи основните жалони на своята биография. Още в първите часове на познанството ни. С думи прости. Докато разказваше, той барабанеше със здравите си къси пръсти. Татуираните по ставите им апашки пръстени сякаш святкаха със скъпоценните си камъни, които не съществуваха, но се подразбираха.

… Но ето че напитката е готова. Горещото метално канче потъва между дланите. То излъчва, изпълвайки цялото пространство на килията, този най-горчив, най-гъст, най-силен аромат; ето я и първата глътка, която е най-важна, понеже кофеинът е по-лек от водата и изплува на повърхността на съда.