Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Но мина ден, втори, трети — босът не се обаждаше. Работата май отиваше натам, че босът и приятелят Михаил е предал своя верен човек, своето момче за опандизване. Тъжната догадка все по-често изплуваше от дълбините на подсъзнанието на А. Рубанов като гаден октопод от солените океански глъбини.

Босът и приятелят май няма да финансира усилията по освобождаването на своя човек от затвора. Босът и приятелят се е уплашил и е изчезнал.

За мобилизиране на психиката — още веднъж измиване на лицето. Веднъж със студена вода, веднъж с гореща. И така няколко пъти.

А ето и една картинка от миналото. Цветна. Комиксът е нарисуван изключително майсторски. На картинката виждаме офис, вечер, двама млади мъже без сака броят пари. И двамата току подсмърчат. Лицата им са потни. Жега е. Парите са много. Само долари. Хвърчат физиономии на американски президенти с перуки. Процесът трае втори час. Димят цигари и чаши с кафе. Перките на вентилаторите се въртят.

Единият от двамата е по-едър и тежък, вторият е сериозен, но поривист, суетлив, понякога дори театралничи. Двамата капиталисти нямат много буржоазен вид. Ризите им са разкопчани, скъпите вратовръзки отпуснати и увиснали настрани. Мърдат небръснати скули. Броенето е мълчаливо, съсредоточено и сръчно. Бързи пръсти, изцапани от черно и зелено, извършват чевръсти мошенически движения.

В атмосферата в просторната стая има някакво безумие. Огромният телевизор работи, но на екрана се виждат само танцуващи сиви точки. Циклопичният сейф зее. Пълен е със зелени пачки.

— Един милион, триста четирийсет и пет — тежко издиша босът.

— И аз ги изкарвам толкова — кима младшият съдружник.

— Хубав ден.

Младшият свива рамене без никакъв ентусиазъм.

— Добрият край оправя всичко.

Босът се мръщи.

— Без нерви.

Младшият се усмихва тъжно.

— Не умея.

— Научи се.

— Как?

— Чрез отстраняване на причината за безпокойството — изрича босът. — Няма да лежиш дълго. Ще ти друснат три години. Ще излежиш година и половина, най-много две. Осигурявам ти, дето се вика, всички удобства. Най-добрата храна, книги и тем подобни. Защо да си нервен? Няма, дето се вика, да успееш да мигнеш, и ще си на свобода…

Перките на вентилаторите се въртят с бръмчене. Разхвърляните пачки американски пари излъчват вълшебно изумрудено сияние. Пепелникът на младшия съдружник е задръстен с угарки, главата му — с тежки мисли. Какво го очаква? Успех? Милион? Лимузина? Яхта? Луксозна къща на Рубльовско-Успенското шосе? Слуги филипинци? Платинена карта „Америкън експрес“? Или решетки, баланда, приятели с татуировки и златни зъби?

Младшият улавя погледа на боса. Спокоен е.

Те са заедно от три години. Започнали са от нещо малко и са дорасли до голямото. До големите сделки, до сериозните суми, до клиенти сред нефтените крале и политическите играчи. През цялото това време босът е внушавал на младшия основополагащата истина на техните занимания, главния закон, базовото правило: бизнесът юбер алес.

Заради бизнеса трябва да се поеме всякакъв риск. Бизнесът е онзи труд, който е превърнал маймуната в човек. Реализацията на претенциите. Онова, което те храни. Което ще осигури Сорбоната и Оксфорд на децата, благородна старост на родителите, вечна младост и красота на съпругите.

Старшият и младшият се споглеждат. И двамата са млади, умни, богати. Скоро единият от тях, младшият, ще влезе в затвора. Така трябва. Има моменти, когато имперският Молох иска своите жертви и те трябва да му се принесат. После вторият, старшият, кротко, с рушвети, ще измъкне своя съдружник и всичко ще се оправи…

Какво ще речете, господа, трепач е комиксът, нали? Познавателен и жизнерадостен.

Ако си плиснеш на очите ледена вода, а после гореща, мъждукащата картинка става контрастна, изключително ярка, лицата на героите се издължават, издуват се карикатурно. В старшия се проявява хитрият и алчен стръвник, в младшия читателят ще разпознае наивния романтичен глупак.

Не, нямаме нужда от такива картинки, рече си арестантчето, действайки интензивно с четката за зъби и оглеждайки се в миниатюрното огледалце. Оттам го зяпаше неговото собствено яростно оцъклено по конски око. Необходими са ни пълно спокойствие и изключително хладнокръвие.

И така, плановете за подкуп на генералите рухнаха. Блицкригът се провали. И дума не може да става за бърза победа над затвора. Но банкерчето бе свикнало да се възприема като твърд и неотстъпчив човек. Нямаше да се откаже от намерението да надвие затвора.