Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

— Ти изобщо схващаш ли какво си направил? — натърти Белия пуловер, игнорирайки изказването на Михаил за моите кражби. — Ти наясно ли си как се нарича това, което си направил? А? Или не си наясно? Какво? Нямаш какво да кажеш, а?

Михаил не обели и дума.

— Почакайте — каза тихо вторият човек с леко отегчена гримаса на кокалестото лице. — Не бива така. По-полека…

— Точно така бива! — възрази човекът с пуловера.

— Точно така, за подобни работи се реже живо месо! — емоционално се изказа Третия. — Човекът е бачкал за него! Влязъл е в кауша заради него! Здравето си е оставил там! Всичко е свършил! И какво е получил? Един по-дебел?

— Какво ти е на здравето? — поинтересува се Белия пуловер, който се обърна към мен и ме огледа от главата до петите.

— Не се оплаквам — казах навъсен.

— Казвай какво е положението.

— Ами три зъба оставих там, а си докарах сколиоза. Менингит изкарах. И охтика, естествено.

— Естествено — потвърди кокалестото лице.

Третия също кимна, беше наясно с нещата.

— И аз лежах в затвора — вметна изведнъж тихо Михаил.

Четиримата останали се засмяхме. Кокалестия се обърна към Михаил:

— Къде? В кой? Един месец в „Лефортово“ — на това ли му викаш „лежах“? Какви ги разправяш, приятел? Никога повече на никого недей да разправяш такива работи. „Лефортово“, моля ти се! Ама че затвор!

— Между другото — попита Третия, — какво викаш там, че бил „крал“?

— Имам документи — изговори на пресекулки Михаил. — От тях, дето се вика, си личи, че Андрей… е попипвал. От общия ни, дето се вика, бизнес… Лично за себе си… Точно затова не му дадох нищо.

Бившият ми приятел вече се бе опитал да разкаже тук тази история. Бъркаше и се поправяше, пелтечеше и се потеше. Не знам кога я беше измислил. Може би още преди три години. Или напротив, вчера, в нощта преди разговора.

— Да ти кажа ли къде да натикаш тия документи? — попита човекът с Белия пуловер.

— Дай да не се нагрубяваме — дружелюбно провъзгласи Кокалестия. — Няма нужда. Не сме дошли да си оправяме сметките в края на краищата. Дошли сме на приятелски разговор.

Миша отърси парчетата пластмаса от ушите и врата си.

— Андрей крадеше от парите ми — упорито повтори той.

— Добре де, нека да е така — рече Кокалестия и по тона и тембъра на гласа му веднага си пролича, че има почти безгранично търпение. — Нека си прав. Нека смятаме, че Андрей те е крал. Много ли открадна?

— Според моите сметки излиза тъкмо тази сума, която му дължах. Тоест — Михаил преглътна — аз отначало честно смятах да му изплатя неговия дял, но после случайно изясних, че моят човек полека-лека е покрадвал… през всичките тези три години…

— Тоест сметките ти не излизат — резюмира с разбиране Третия.

Михаил обнадежден закима с глава.

— Дааа… — проточи Втория. — Добре де. Покрадвал. Така да е. Хайде сега ни разкажи… — във въздуха увисна и звънна кратка пауза — ако обичаш… — втората пауза беше почти непоносима — следното: къде дяна оцелелия милион? Нали сте имали двамата цял милион?

— И половина! — отвърнахме едновременно с Михаил, с еднакви горделиво-ревностни интонации.

Криминалните типове се усмихнаха.

— И къде е сега този милион и половина? Къде го дяна?

— Изгубих го — промърмори Михаил след кратка пауза.

— Изгуби го? — повтори с учудване Белия пуловер. — Как така? Изтървал си го някъде по улиците, така ли?

— Вложих парите в няколко сделки и навсякъде… дето се вика… с една дума, милионът замина.

— Разкажи — предложи Кокалестия. — И недей да спестяваш подробности, не се страхувай, тук всички сме свои. Само недей да ни лъжеш. Нас не можеш ни излъга лесно. Ние самите сме такива. Измамници, престъпници. Аз въртя афери. Той — изкривен пръст с тъмен нокът посочи Белия пуловер — с насилие отнема имоти и пари от хората. Бандит. А пък той — пръстът се премести върху Третия — краде. Цял живот. Нищо друго не прави. Краде и лежи. Щом излежи, излиза и пак краде… Така че недей да ни лъжеш, друже, става ли?

Михаил въздъхна — тихо и ужасно позьорски.

Веднага ми стана ясно, че играе. Протака. Изпаднал в ступор от страх, той бе решил, че ще изтърпи неприятния разговор до края. И щом завърши — ще драсне.

— Шестстотин хиляди — подхвана бившият ми приятел — инвестирах… в имоти… нежилищни помещения в Москва. Тези, които въртяха нещата, обещаваха бърза печалба… Но после стана ясно, че цялата операция е блъф. Парите изчезнаха.

— Всичките шестстотин хиляди? — уточни Третия.