Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Фразата прозвуча доста канцеларски. Вторият участник в разговора леко се намръщи и сбърчи сухия си малък остър нос, хвърли ми бърз пренебрежителен поглед — беше разпознал интелигента.

— Продължавай — позволи Третия с вид на човек, който би могъл и той да продължи вместо мен.

Наместих се по-удобно и се прокашлях.

— В случай че правоохранителните органи ни нагазеха, аз трябваше да се провъзглася за началник. Всички нишки водеха към мен. Посредниците и клиентите получаваха парите от мен. На всяка очна ставка свидетелите биха разпознали само мен и когато се стигна до очни ставки, се случи точно това. Според нашия план аз трябваше спокойно да вляза в панделата, а той трябваше да опази парите и бизнеса. Парите бяха много. Дори шофьор или лекар не биха ги заработили за десет живота…

Като цяло беседата протичаше съвсем прилично. Никой не крещеше, не тропаше с крака. Събеседниците произнасяха кротки лаконични тиради, търпеливо изчакали предходният оратор да свърши.

Участниците бяха петима.

Този, който веднага бе разбрал всичко — именно той водеше разговора, — беше дребен, тялото му беше изцяло разрушено от годините, прекарани по затвори. Костите опъваха кожата на лицето му под тъпи ъгли. Седналият до него втори участник изглеждаше като прегърбена и обезводнена версия на Третия. Техните изподрани от тютюневия дим и чифира 7 7 Чифирът е изключително силен чай. Сухи листа за трийсет и повече порции чай се запарват в канче. Пие се без захар, врял, максимално бързо и предизвиква състояние, подобно на наркотично опиянение. Виж глава 15. — Б.пр. гърла издаваха скърцащи, грачещи звуци. Тъмните болнави лица току се сгърчваха в мъченически гримаси.

Присъстващите изглеждаха нелепо облечени. Дълго се вглеждах, преди да разбера. В тоалетите на моите приятели странно се съчетаваха съвременни дрехи с отдавна демодирани неща. Основният оратор например беше се докарал с модерен панталон образец две хиляди и втора и риза, остаряла още преди пет години.

Тези хора явно си купуваха облеклата в паузите между излежаваните присъди приблизително по четири-пет години. После от отделните подробности на гардероба се скалъпваше нещо като за пред хората.

Впрочем собствените ми дрехи не изглеждаха много по-добре. Костюмът ми беше износен. Краищата на ръкавите мазни. И сакото, и панталонът висяха върху ми като на закачалка; престоят зад решетките ми беше коствал дванайсет килограма живо тегло и през следващите три години свободен живот по кокалите ми не се закачи нито грам месо.

Белия пуловер изглеждаше различно от двамата си приятели — той олицетворяваше по-съвременния тип отракан бандит: отвсякъде напъваха мускули, красноречиво се открояваха кафявите, напукани, загрубели кокалчета на юмруците, които говореха за близко познанство с боксовата круша. В ръцете си държеше не цигара, а кутийка с енергийна напитка.

При запознаването ни преди около два часа те всички си казаха имената, но аз моментално ги забравих. Не запомням имена и цифри. Професионален репортерски недостатък — веселият рицар на мастилницата записва всички факти в бележника си, изобщо не си задръства главата с тях, те са му абсолютно непотребни. Освен това целият този тежък, нервен и дълъг разговор беше толкова важен за мен, че аз още от вчерашния ден, докато се подготвях за него морално и физически, се потопих в нещо като нирвана. Напълно се изолирах от всякакви подробности. Забравих и да вечерям, и да закуся. Бях развълнуван.

Срещата с Михаил трябваше да насочи съдбата ми в по-добро русло. Чаках я три години. Исках напълно и всецяло да се концентрирам върху диалога. Да мобилизирам стопроцентово интелекта си за доказване на моята правота.

Бях посветил трите години да издиря бившия си бос, избягал с моите (нашите) пари.

Босът се беше укрил мъдро, но в крайна сметка го открих в столицата на Белорусия — Минск. По това време той беше станал съвсем почтен гражданин, собственик на фризьорски салон. Московският банкер милионер се бе превърнал в мински коафьор.

— … и през цялото това време той ме крадеше — обади се Михаил, който досега седеше безмълвен и унил в края на големия диван.

Изведнъж човекът в бяло с две леки крачки се озова до него, замахна леко и строши мобилния си телефон в главата на бившия ми бос.

Ударът бе по-скоро символичен. Обаче апаратът не го издържа. Разхвърчаха се части и микросхеми.

Михаил търпеливо понесе насилието.