Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

— Защото се налага — търпеливо отвърна Хватов. — Според мен си напакостил за повече от три години. Упражнявал си дейност без лиценз. Това си е, такова, отделен член. До пет години, между другото…

— Да — съгласих се мрачно. — За това не бях се замислил…

— И няма нужда. Всичко е, такова, измислено без теб. Пет години. — Хватов ме погледна. — И защо, такова, не взе лиценз? С тези твои, такова, пари?

— Лиценз за банка ли? — учудих се аз. — Че за какво ми е притрябвал? Цената е десетки хиляди долари и се вади цяла година с обикаляне на кабинети и събиране на подписи. Много по-лесно и по-евтино е да фалшифицираш документите. Да се престориш, че не си никаква банка, ами продаваш памперси и кроасани. Ако търча с години по инстанциите да събирам лицензи и разрешителни, нищо няма да спечеля…

Рязанецът неодобрително поклати глава.

— Ама, такова, не може така! Съвсем нищо да не платиш на държавата, да правиш всичко чрез подставени лица! Веднъж, такова, стомна за вода…

— А, ясно — усмихнах се насреща му. — Ядосвате се, че не съм си купил навреме позволително. Царска тапия! Не съм си платил пая. Не съм кихнал. Добре де, ето, хванахте ме, пернахте ме, болезнено ме пернахте, моите уважения. Сигурно така е трябвало. Сигурно съм бил по-алчен, отколкото ми се полага. Но какво правите сега? Вместо да си вземете от мен всичко с лихвите, вие ме държите под ключ. За какво?

Изпълних погледа си с честност и откритост, излъчих положителна енергия, постарах се да изпратя с очи право в челото на карирания си земляк заряд от радостна сила и увереност в правотата ми.

Не можеш да излъжеш някого, към когото си в профил. Оня ден, на първия разпит, видях зор. Но сега открих между външната стена на бюрото и моя закован за пода стол без облегалка тясна, малко по-широка от цигарена кутия цепнатина и набутах в тази цепнатина десния си крак от коляното надолу. Слава Богу, че мъжете в нашия род са слаби, сухи, с минимум месо по тънките кости. Сега долната част на тялото ми беше разположена не странично, а обърната наполовина надясно. Оставаше да извъртя горната част на тялото още половин оборот, за да постигна целта си: да седна фронтално срещу събеседника. Както седят пред обектива телевизионните говорители.

Заел необходимата поза, вече можех да реализирам лъжата с всички удобства: да разгърна рамене в позиция „нямам нищо за криене“, а също така да сложа дланите си на бюрото — следователят непременно трябва да ги вижда. С китките се пращат тайни сигнали. За целта дланите се подпират ребром перпендикулярно на бюрото, и през цялото време се разперват и се побутват в посока към събеседника, сякаш загребваш въздух, сякаш местиш към него голяма топка. Натикваш лъжата си в пространството, додаваш на звуците на своя глас допълнителен импулс. При това не забравях да упражнявам допълнителен натиск не само с ръцете, но и с горната част на тялото — навеждах се към Хватов, приближавах лицето си към неговото.

Устата му не миришеше. Това подсказваше, че умният чичка никога не пропуска навреме да закуси и да обядва. Следователно е спокоен човек, знае си мярката, склонен е към ред и мозъкът му е същият — действа точно, без да се отклонява от поставената задача.

И този мозък — признах пред себе си, настръхвайки вътрешно — е опасен. Той ще изобличи ужасните ми лъжи, щом допусна и най-малката грешка.

— Кажете на този, който взема решенията — продължих с дрезгав глас под напрегнатия поглед на рижия адвокат, — че следственият Рубанов вече е готов. Че иска да напише чистосърдечно признание във връзка с укриването на данъци от имперския джоб. И е готов незабавно да изплати всичко, дори ако това го превърне в просяк. Но едва когато излезе на свобода!

Хватов кимна официално.

— Ако смятате обаче да ме накиснете за присвояване от хазната — това няма да стане — рекох твърдо, за пореден път загребах с длани и се приведох напред, забих в следователя поглед, с лека усмивка го хипнотизирах, внушавах, втъквах в съзнанието му думите си. — Не съм знаел нищо. Накиснали са ме, и толкова!

ДЕЛОТО, оставено на бюрото, ме примамваше.

Веднага се помъчих да си припомня колко долара съдържаше дебелата пачка, която оставих на жена си. Трябва да имаше десетина хиляди. Ако рижият адвокат още днес се види с Ирма, още днес вземе от нея парите и още днес ги даде на Хватов, аз още утре ще прочета всичко, което ми трябва. Дали да не предложа на този флегматичен рязански кьорчо този план сега, веднага? Най-елементарна сделка: тази вечер пет хиляди долара кеш, утре през деня — пет минути насаме с документите.