Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

— Ясно — безцеремонно прекъсна той моята реч. — Да сменим темата.

— Както кажеш.

Свинец разкопча превъзходното си лятно сако и ми демонстрира вратовръзката. Лицето му светна от гордост.

— Скива ли? Роден „Кристиян Диор“. Конфискуван от лице, извършило особено тежко криминално престъпление. Лицето вече си призна. Чистосърдечно. Така че връзката няма да му потрябва скоро. А на мен ще ми свърши работа…

— Какво става с твоята блондинка? Оженихте ли се?

— Какви ги приказваш? — възкликна белият човек от криминалната милиция. — Да се оженя? За тоя киликанзер? Отдавна се разделихме. Много е загубена. И тъпа. Ни вкус, ни възпитание. Облича червена блуза на синя пола. Не си бръсне подмишниците. И порка бира с литри, представяш ли си? За какво ми е притрябвала? — Свинец се закопча и оглади сакото с длани. — Не, ще си намеря някоя по-свястна…

— Желая ти успех.

— И аз на тебе.

— Не вярвам в успеха.

— Защото си още млад. Да не забравиш цигарите и шоколада…

— Шоколада няма да взема.

— А аз какво да го правя?

— Дай го на вдовицата Фарафонова.

Капитан Свинец се ухили хищно.

— Вдовицата Фарафонова е блондинка с дълги крака и бюст четвърти номер. Тя ще се оправи. Ще имам грижата. А ти вземи шоколада. Да си подсладиш горчилката от поражението…

Усмихнах се с чувство за превъзходство, сякаш в затвора бях не аз, а моят събеседник.

— Не чаткаш, полярни изследователю. Победата и поражението са едно и също. Затворът и свободата са едно и също. Престъпниците и тези, които ги опандизват, са едни и същи хора. Всичко са само думи! Думите са мънички затвори, а животът си тече извън тях. Сбогом, нямам повече време. Аз съм зает човек.

— Бягай, като си толкова зает — измърмори Свинец. — Не се чуди, че те извиках тука, а не в следствения корпус. Там можеше някой случайно да те види и после да пусне слуха, че си доносник, продажник и тъй нататък… Оцени моето благоразумие, Андрей. Хайде, някой ден като се срещнем навън, ще ударим по една водка…

В девет вечерта предадох смяната на Гиви Сухумския и отидох да се измия.

През лятото само свръзките имат привилегията да се плискат на чешмата. Останалите се задоволяват със седмичното извеждане за баня. В самата килия водните процедури през лятото са тотално изключени. Влагата е най-страшният ни враг. Всеки месец по десетина арестанти напускат нашата бърлога с багажа — в посока тубанара. Пръчицата на Кох не спи. Тя действа, тя ни убива и ние гледаме да й се противопоставим. През лятото, на жегата, миенето и прането в бърлогата не се допускат. В името на общата полза.

Но за пътищарите, които по дванайсет часа на ден скачат от решетка на решетка, се прави изключение. И аз отивам да се умия от потта и мръсотията. Покрай чифиросаните негри, арестувани за контрабанда на хероин, покрай татуировчика, затрупан с поръчки за месец напред, покрай „гарата“, през люшкащата се мръсна, въшлясала, крастава, равнодушна към всичко на света маса на шматките гратисчии, дето им е все тая.

Днес денят е хубав — имаме трева. Крайно е нежелателно да дежуриш на Пътя надрусан, затова ние с Джони веднага решихме да запалим чак след като сдадем смяната. Тревата е съвсем малко, едва ще стигне за един малък джойнт, колкото всеки да дръпне по два пъти. Но това не ни притеснява. Захлебваме с по няколко таблетки феназепам за подсилване на тягата.

Малкия знае, че имаме ганджа, и жадува да участва, личи си по мъката в очите му, но чувството за вина заради сутрешния скандал го възпира и той мрачно страни от нас с Джони. Ние обаче сме човечни, затова повиквам момчето да сподели нашето удоволствие. Малкия моментално изтегля тънкото си петдесеткилограмово телце на горния етаж и сяда до нас.

— Защо така оплеска работите днес, Малък? — пита го Джони.

Недопустимо е да се впускаш в кавги, разправии, изясняване на отношения, докато си отнесен. Но ние не сме се озлобили един към друг, в края на краищата пратките оцеляха, всичко е наред. От друга страна, длъжни сме да посочим на нашия брат къде му е мястото и докъде може да докарат неговите безотговорни действия.

— Ти вече се издъни веднъж!

— Кога? — възмущава се кротко Малкия.

— А кой преди седмица се натъпка с аминазин и спа два дни? Докато момчетата опъваха каиша вместо теб на решетката?

— Как два дни? Само деветнайсет часа! Това два дни ли са? Два дни са четирийсет и осем часа. Аз спах само деветнайсет…

Седим по турски и пушим.