Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Сейфът струваше двойно повече от къща в град Рязан и фактът, че са го разбили (за броени часове), ме ядоса и наскърби. Продавачите на стоманеното чудовище ми бяха гарантирали, че разбиването е напълно невъзможно. Реших, че още днес ще се обадя и ще вдигна скандал. Да си ми върнат парите.

— Не сте имали право да разбивате сейфа — заявих. — Ще подадем жалба.

— Четири жалби — вметна Рижия.

— Да, да, разбира се — разсеяно кимна Хватов. — Но за друго питах. Не намерихме книжката ти.

— Точно така — кимнах и аз. — Нямам.

— Че тогава как, такова, си карал?

— Така си карах — ухилих се безгрижно. — Без книжка. Когато ме спираха, си плащах според тарифата. Нали ви казах, не съм стиснат. Знам и тарифата. Освен това имам личен шофьор.

— Той къде се намира в момента? — попита моментално Карирания.

— Няма да ви кажа — парирах със задоволство. — Че ще вземете и него да приберете като домакина…

Легендата за „домакина“ съчинихме с боса Михаил около две седмици преди ареста. На две-три чаши „Чивас Ригал“. Титлата „домакинът Мороз“ звучеше доста смразяващо. Направихме със задна дата заповедта за постъпване на работа, трудова книжка, съставихме ведомостта за заплатата и осигурихме пропуска със снимка и печат, както си му е редът.

— Не го мисли него — успокои ме следователят. — Нищо му няма на твоя домакин. Макар че според наши данни и той е свързан с присвояването…

Изстинах, но успях да накарам устните си да се разтеглят в усмивки.

— Ще ми е интересно да видя… тия ваши данни…

Следователят внимателно погали с кокалестите си пръсти папчицата.

Веднага ми се дощя да му предложа най-високата тарифа, за да ми разреши поне да разлистя съдържанието на това ДЕЛО. Но се усетих овреме. И ударих с ръка по бюрото.

— Майната му на домакина! Друг ще си намеря. Да не губим време! Днес в пет имам важна делова среща, така че да побързаме…

— Приятно е човек да си има работа с тебе — замислено промълви Хватов. — И с какво конкретно се, такова, занимаваше твоята финансова компания?

— Моята финансова компания — отвърнах — се занимаваше с операции на финансовия пазар.

Следователят преглътна тая подигравка абсолютно спокойно.

— Значи така записваме — потропа той с пръсти по клавишите. — За какви точно операции става въпрос?

— Предимно препродажба на ценни книжа — акции, облигации и полици. На борсата и на вторичния пазар.

— А по-подробно?

— Подробната информация — отвърнах грубо — е вътрешна информация. Представлява търговска тайна. Не подлежи на разгласяване в никакъв случай!

— Добре — кимна Хватов. — А какво ще кажеш за, такова, изнасянето на капитали от страната? Кешовите трансфери? Укриването на данъци?

— И такива неща са се случвали — признах си невъзмутимо и отново обърсах изпотения си врат. — Съществувам в конкурентна среда. За да оцелявам, съм длъжен да предложа на клиентите пълен диапазон от услуги, дори и да не са най-законните.

— Тоест — уточни с хитър поглед Карирания — всеки би могъл да ти предложи банков превод и да вземе насреща, такова, пари в брой?

— Не „всеки“. Не бих дори разговарял с „всеки“. Работя само в своя кръг.

— Значи — присви око Хватов — имаш формиран кръг от клиенти измежду предприемачите, на които редовно правиш, такова, незаконни финансови услуги?

— Безобразие! — подсмихна се адвокатът. — Какви са тия въпроси? Това е твърдение!

— Няма страшно — благородно разреших аз. — Всичко е наред. Диктувам отговора, бавно: в началния етап на моята дейност, преди около две-три години, понякога, в извънредни ситуации, съм правил споменатите услуги на две или три лица. Вече не си спомням подробностите за тези сделки…

Адвокатът се размърда на стола си, но аз дори не погледнах към него.

В крайна сметка така или иначе ще кажа всичко, което искат да им кажа. Генерал Зуев ми даде да го разбера още преди час в съседната стая.

Да, имаше такава фигура, аптекаря, чието лице излъчваше приятно семитско обаяние. Да, той ме беше помолил за услуга и ми беше превел от сметките на никому неизвестна фармацевтична компания няколко милиарда рубли. Аз трябваше да обърна тези рубли в долари и да ги преведа в няколко европейски банки. В Латвия и в Австрия. Половин милион да му дам на ръка. Точно това и направих. Като си удържах комисионите.

Според закона трябваше да платя сериозни данъци върху тази операция. Аз не ги платих. За което Наказателният кодекс предвижда наказание до три години лишаване от свобода. Но аз не възразявам. Парите са по-важни. Ще излежа максимум една година, после ще ме освободят предсрочно. За добро поведение, дето има една дума. През цялата тази година босът ще ми пази работното място. Ще се завърна на още неизстиналия си стол, запазил отпечатъка на моя задник, пред бюрото си, зад волана на колата си с климатик и грамадни гуми. Ще се върна в сауните, ресторантите, джакузитата, ще се гмурна в питиетата, ще скоча в панталоните си „Кензо“ и обувките „Лойд“ и ще заживея предишния си живот. Тази логика ми изглеждаше пределно ясна и проста.