Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

За всеки момент на истината има момент на лъжата. Критична точка. Праг, който трябва да прекрачиш. И аз прекрачих. Не споменах за човека, който трябваше сега да седи странично на твърдия стол вместо мен.

— През хиляда деветстотин деветдесет и трета година аз — изкашлях се и дръпнах от гадния пушек, — аз… значи така, основах финансова компания. Тя… се занимаваше с операции на фондовия пазар. Днес, след три години работа, компанията е в процес на реорганизация. Предстои да се превърне в пълноценна търговска банка…

— И вие сте, такова, едноличният й собственик?

— Естествено — отроних тежко и дръпнах още от дима.

— А какви са функциите — монотонно избъбра Карирания, — които изпълнява, такова, във вашата структура Михаил Мороз?

Успях много естествено да извия вежди. Обърнах се към адвоката. Той отлично пое ролята: също сви рамене в недоумение.

— Той пък какво общо има? — попитах.

Нищо на този свят не е толкова гнусно и отвратително от съзнателната лъжа и отново се почувствах като скован. Страхувах се, че ръцете ми ще затреперят или че потта ще рукне по челото ми. Но в кабинета беше такава жега, че ние и тримата — и аз, и Рижия, и карираният рязанец — се потяхме обилно, мачкахме в ръцете си носни кърпи, бършехме с тях мокрите си вратове и чела и пъшкахме тежко. Това ме спаси — маскирах нарастващото вълнение с дребни движения на ръцете, смачках в юмрук влажната кърпа, сплесках цигарата в дъното на пепелника, издърпах от кутията нова, запалих я и хвърлих към адвоката красноречив поглед, разбирайки с облекчение и ужас, че пътят назад вече е отрязан. Най-важното е сторено. Ударът е отклонен от боса.

Техниката на разпита е дисциплина, която се изучава с години. В специални милиционерски училища. Преподават я като сложна наука. Правят контролни и пишат оценки. Светли умове, истински мислители движат тази дисциплина, развиват я.

А обвиняемите и заподозрените, наивните престъпници и лекомислените боклуци не умеят да се противопоставят на научните методи. Не са създали своя наука за противодействие. Откъде започва всичко? Как да се държиш? Как да изслушваш въпросите, как да формулираш отговорите, каква мимика трябва да имаш в този момент? Ами жестовете? Ами позата на тялото? Тембърът на гласа?

— Отговори на въпроса, Андрей — каза следователят.

Разперих ръце:

— Михаил Мороз е мой сътрудник… Нещо като домакин. Какво, и него ли сте арестували?

— Да.

Разиграх весела изненада. Плеснах се с длан по коляното.

— Ама че глупости! Моите подчинени нямат нищо общо! Защо прибирате абсолютно невинни хора? Миша Мороз купува факсове и ксерокси за банката! Оргтехника. Това му е работата!

Хватов примирително сви рамене.

— Ако е така, ще го пуснем. А сега да се върнем на присвояването…

Рижият юрист подскочи от седнало положение и зина да се намеси, но аз го спрях с жест и отсякох надменно:

— Повтарям! Не знам нищо за никакво присвояване! Не се занимавам с кражби от държавната хазна! Не харесвам този бизнес! Той е свързан с прекалено висок риск и морален дискомфорт! Достатъчно ли съм ясен?

Следователят кимна хладнокръвно. Правеше впечатление на изключително уравновесен човек.

— Никога няма да успеете да ми припишете присвояване — продължих с гордо вдигната глава. — Поради простата причина, че никога не съм го извършвал! Всеки умен човек ще го проумее за три минути разговор. Вместо да арестувате мен и моите подчинени, вместо да опустошавате кабинета ми, където не допускам дори чистачката, можехте просто да дойдете в офиса и да зададете всичките си въпроси…

— Твоят кабинет си е твой кабинет — назидателно натърти Хватов. — А моят кабинет е моят кабинет…

И той обходи стените с честолюбив поглед, който показваше, че е напълно доволен от работното си място. Макар че мен ако питате, изобщо нямаше с какво да се гордее. Металната каса от късната брежневска епоха, напуканата боя по перваза, олющената мивка, разкривената врата, мръсният балатум, немитите стъкла на прозорците, висящите във въздуха прашинки, които светеха сребристо в слънчевите лъчи — всичко това изглеждаше наистина отблъскващо.

— Да, като заговорихме за твоя кабинет — отбеляза човекът от Рязан. — По време, такова, на обиска там са иззети ключове и документи за три леки автомобила. Всичките регистрирани на твое име. Но никъде не открихме шофьорската ти книжка…

— Ама вие — попитах тихо — да не сте разбили сейфа ми?

— Естествено — разпери ръце следователят. — Това е наше, такова, задължение и го разбихме.