Джой Филдинг - Бар „Дивата зона“

— Е, какво ще правиш сега? — попита след малко Дороти. — Тази закуска няма сама да се изплати.

Джеф се огледа из яркоосветения ресторант, все още пълен наполовина с хора, които ядяха, говореха, смееха се.

— Не зная какво да правя. Не ми се струва вероятно приятелката ми да се появи…

— Високо момиче с тъмна коса, малко кльощава? — попита Дороти и очите на Джеф последваха нейните към дъното на ресторанта.

Тъкмо излизаше от тоалетната, когато го забеляза. Засмя се неуверено и ъгълчетата на устата й се извиха надолу, вместо нагоре.

— Здравей, Джеф — каза Сузи.

— Съжалявам, че закъснях толкова — извини се тя, когато се настаниха. — На Дейв му отне цяла вечност да тръгне, после пък ме хвана задръстването. Отдавна ли ме чакаш?

— Всъщност, не — излъга Джеф. — Пристигнах тук няколко минути по-рано и хапнах. Сигурна ли си, че не искаш нищо за закуска? В края на краищата, ти плащаш.

Тя се засмя, от което синината с горчичен цвят на брадичката й се разтегли.

— Кафето е достатъчно. — Тя отпи, сякаш да докаже казаното. — Като не те видях, реших, че ти е писнало да ме чакаш и си тръгнал. Добре, че трябваше да ида до тоалетната, иначе щяхме да се разминем.

— Добре, че е трябвало.

— Радвам се, че си изчакал.

— Защо? — попита Джеф.

— Какво? — попита на свой ред Сузи.

— Какво правите тук, госпожо Бигълоу?

При споменаването на името й, Сузи трепна, сякаш Джеф я бе зашлевил по бузата.

— Не зная.

Той я изгледа как надига чашата с кафе до устните си и отпива дълга глътка. Носеше обикновена бяла блуза, а косата й бе хваната в ниска опашка с елегантна шнола. Ноктите й бяха лакирани в бледорозово, макар няколко от тях да бяха изгризани до кожа. Гримът прикриваше повечето синини. Джеф жадуваше да се пресегне през масата, вземе ръката й, да погали лицето й. Буквално изпитваше болезнено желание да я докосне. Защо? Около нея нямаше нищо чак толкова специално. Високо момиче с тъмна коса, малко кльощава, да използваме думите на Дороти. О, беше достатъчно хубава, това е ясно, но Джеф бе свикнал с хубави момичета. Те му се нахвърляха през цялото време.

Кое правеше тази толкова специална?

Дали, защото тя не се бе нахвърлила върху него, а бе избрала всъщност брат му и то неведнъж, а два пъти? Това ли я бе направило толкова неустоимо привлекателна за него? Затова ли той не можеше да си изясни какви са им отношенията, ако имаше такива изобщо? Затова ли я възприемаше едновременно като хитра лисица и уязвима жертва?

— Винаги ли носиш черно? — неочаквано попита тя.

— Какво?

— Когато и да те видя, си облечен в черно.

— Затова ли поиска да се срещнем? За да ме разпиташ за гардероба ми?

— Просто ми стана любопитно.

— Не е кой знае каква мистерия — обясни с нарочно остър тон той. — Нося черно, защото изглеждам добре в него. Защо ми звънна?

— Откъде знаеш, че звънях на теб?

Джеф се облегна назад, мъчейки се да не изглежда прекалено слисан. Изобщо не му бе хрумнало, че тя би могла да търси Уил.

— Искаш да кажеш, че си се обаждала на брат ми?

Сузи остави чашата си в чинийката.

— Не — призна тя след малко. — Обадих се на теб.

— Ами, ако беше вдигнал Уил?

— Не зная.

— Той ли щеше да седи тук сега, вместо мен?

— Не.

— Защо се обади? — повтори въпроса си Джеф.

— Защото исках да те видя.

Джеф кимна, сякаш сега, когато този факт бе установен, вече нямаше нужда от повече въпроси.

Сузи си пое дълбоко дъх и бавно го издиша.

— За да разсеем всякакви недоразумения — добави тя след моментно замисляне.

— Недоразумения? — Джеф се приведе напред, подпря лакти на масата и преплете ръце. Не му хареса как прозвуча това.

— Вчера, в твоя апартамент. Казах някои неща.

— Какви неща?

— Каквито не трябваше.

— Не си спомням да си казала нещо, особено нежелателно.

— Тебе те нямаше — обясни Сузи. — Стана по-късно.

— Казала си нещо на Уил?

— И на приятеля ти от бара, забравих му името.

— Том?

Тя кимна.

— Той се натресе. Очевидно беше разстроен. Имаше пистолет и не спря да го размахва. Помислих си, че е най-добре да се махна. А той каза нещо в смисъл: да ме простреля в крака, за да остана. — Тя си прочисти гърлото, вдигна поглед към тавана, после отново към Джеф. — И тогава аз предложих, вместо това да застреля съпруга ми.

Джеф кимна. Не показа, че вече знаеше всичко това от Уил и Том.

— Интересно предложение.

— Тъкмо там е работата. Не го имах предвид и изобщо не биваше да го казвам.