Ларш Кеплер - Хипнотизаторът

Когато полицията и линейката бяха пристигнали до къщата на Юси, откриха Юна да лежи в снега с временна превръзка, притискаща бедрото му, до крещящия и виещ от болки Марек. Замръзналият посинял труп на Юси седеше с брадвата в гърдите пред стълбата на входа. Полицията и планинските спасители бяха открили още един оцелял в къщата. Това беше Анбрит, приятелката на Юси, която се беше скрила в гардероба на спалнята. Тя кървеше и се беше сгушила зад висящите дрехи като дете. Персоналът на линейката беше я изнесъл на носилка до чакащия хеликоптер за спешно лечение по време на транспортирането.

Два дена по-късно гмуркачи от спасителната служба се спуснаха в дупката в леда, за да извадят тялото на Лидия. На шестдесет и четири метра дълбочина автобусът стоеше върху шестте си колела, като че просто беше спрял на спирка, за да качи пътници. Един водолаз влезе през предната врата и освети наоколо с фенер по празните седалки. Пушката лежеше на пода далеч назад на пътеката на автобуса. Едва когато водолазът насочи светлината нагоре, той видя Лидия. Беше изплавала нагоре и стоеше притисната с гръб към покрива на автобуса, а ръцете и главата й висяха надолу. Кожата на лицето вече беше се размекнала и беше започнала да се разпада. Червената коса се стелеше меко от движенията на водата, устата й беше спокойна, а очите затворени, все едно че беше заспала.

Бенджамин нямаше никаква представа къде се бе намирал през първото денонощие след отвличането. Възможно беше Лидия да го е държала в къщата си или при Марек, но той беше толкова замаян от упойващите средства, които му инжектираха, че не беше разбрал точно какво се случва. Може би му бяха слагали инжекции всеки път, когато е започвал да се събужда. Първите денонощия бяха пълен мрак и му се губеха.

Беше дошъл в съзнание в колата по пътя на север, намерил беше мобилния си телефон и успя да се обади на Ерик, преди да го разкрият. Сигурно бяха чули гласа му от колата.

След това се заредиха дългите кошмарни дни. Всъщност това беше единственото, което Ерик и Симоне успяха да изкопчат от Бенджамин. Те не разбраха повече от това, че той е бил принуден да лежи на пода в къщата на Юси с нашийник на шията. Ако се съдеше по състоянието му, когато пристигнаха в болницата, не бяха му давали храна и вода в продължение на няколко дни. Единият му крак беше с измръзване, но щеше да се възстанови. Избягал с помощта на Юси и Анбрит, разказа той и след това замълча. По-късно Бенджамин продължи да обяснява как Юси го е спасил, като се е опитал да се обади у дома, и как той е побягнал навън по снега и чул Анбрит да крещи, когато Лидия й отрязала носа. Бенджамин се шмугнал между старите автомобили и се промъкнал през отворения прозорец в един от покритите със сняг автобуси. Там той открил няколко черги и едно мухлясало одеяло, които най-вероятно го бяха спасили да не измръзне до смърт. Беше заспал там вътре, свит на седалката на шофьора. Събудил се няколко часа по-късно, чувайки гласовете на майка си и баща си.

— Не знаех, че съм жив — прошепна Бенджамин.

После беше чул Марек да ги заплашва и осъзнал, че седи и се взира в ключа, стърчащ на стартера на автобуса. Без много да мисли какво прави, той се опитал да стартира двигателя, видял фаровете да се запалват и чул моторът да реве дрезгаво и яростно, когато дал газ направо срещу мястото, където смятал, че се намира Марек.

Бенджамин беше замълчал и няколко едри сълзи увиснаха върху миглите му.

След два дена в болницата на Умео, Бенджамин вече имаше достатъчно сили, за да може отново да ходи. Той придружи Ерик и Симоне да видят как е Юна Лина, който лежеше в следоперативното отделение. Беше получил доста сериозно нараняване в бедрото от ножицата, с която Марек беше го ударил, но триседмична почивка щеше вероятно да го възстанови напълно. Една красива жена с мека руса плитка седеше при него и четеше на глас от една книга, когато те влязоха. Тя се представи като Диса, стара приятелка на Юна.

— Ние членуваме в читателски клуб, така че трябва да се погрижа да не изостава — каза Диса с финландски акцент и затвори книгата.

Симоне видя, че тя чете Към фара на Вирджиния Улф.

— Пуснаха ме да живея в едно малко жилище на планинската спасителна служба — каза Диса и се усмихна.

— Ще получите полицейски ескорт от Арланда — каза Юна на Ерик.

Симоне и Ерик се опитаха да отклонят предложението. Чувстваха, че им е необходимо да останат сами със сина си и да не виждат повече никакви полицаи. Когато Бенджамин беше изписан при визитацията на четвъртия ден, Симоне веднага уреди самолетни билети за пътуването и след това отиде да вземе кафе. Но за първи път кафенето в болницата беше затворено. В стаята за отдих на пациентите имаше единствено поднос със сок от портокал и някакви курабийки. Тя излезе навън, за да намери някъде кафене, но всичко изглеждаше необичайно пусто и затворено. Над града се беше възцарило спокойствие. Тя се спря пред една железопътна линия и остана там, загледана в блестящите релси и снежеца, покрил траверсите и насипа отстрани. Далеч в тъмнината сякаш можеше да различи широката река Умеоелвен, набраздена от ивици бял лед и черна блестяща вода.