Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Да, познавам го. Всички бяхме много разстроени.

— Сигурно. А полицията не разкри извършителя, така ли?

— Да.

— Ти си работил с федералните по редица подозрения, свързани с хазартния бос Джери Багър, който на по-късен етап е взривен във водите на Потомак.

— Точно така. Самият аз без малко не загинах там.

— Виждам, че си доста зает човек. Също като твоята приятелка. Как й беше името, Сюзан Хънтър?

— Да, така се казва. Тя също беше там.

— А как стана така, че си се забъркал с човек като Джери Багър? С помощта на въпросната дама ли?

— Нещата са сложни, но нямам право да говоря за тях. Обърнете се към ФБР. Само ще добавя, че помагах на приятел.

— Май имаш доста приятели, човече.

— По-добре е, отколкото да имам доста врагове — сопна се Алекс.

— О, сигурен съм, че не ти липсват и такива — промърмори Нокс, стана от пейката и му подаде картичката си. — Врътни един телефон, ако случайно решиш да ми предложиш още една торба фъшкии. Междувременно аз ще подложа на обстойна проверка всяка дума, която чух от устата ти. А като израз на добра воля ще ти звънна две минути, преди да ти връчат заповедта за арест по обвинение за възпрепятстване на правосъдието. Как ти звучи, Форд?

Нокс се обърна и си тръгна.

Алекс остана на пейката по простата причина, че краката му отказаха да поемат тежестта на тялото.

Благодаря ти, Оливър. Много ти благодаря!

Следващата спирка на Нокс беше читалнята на отдел „Редки книги и специални колекции“ към Библиотеката на Конгреса. Кейлъб Шоу беше там, зает да товари на количка няколко безценни издания. Пет минути по-късно двамата седяха в малка канцелария — същата, в която преди известно време Кейлъб беше подложен на разпит от собственика на верига игрални домове Джери Багър.

— С какво мога да ви помогна? — попита хладно той, след като хвърли бегъл поглед към служебната карта на посетителя.

— Искам да поговорим за вашия приятел Оливър Стоун.

— По-скоро познат.

— Хайде да оставим настрана семантиката.

— Аз съм библиотекар и семантиката е част от живота ми. Освен това не съм го виждал от доста време. Боя се, че не мога да ви помогна.

— Понякога хората знаят повече, отколкото допускат.

— Но аз съм от онези, които биха си дали сметка за това.

— Добре, да приключваме с празните приказки — изгуби търпение Нокс. — Не разполагам с много време и предлагам просто да отговаряте на въпросите ми. Кой всъщност е Оливър Стоун и къде се намира той в момента?

— Оливър си е Оливър. Преди време беше разпънал една палатка в „Лафайет“. Работи като пазач на гробището „Маунт Цион“. Не знам къде е. Не съм го виждал повече от шест месеца. Дори да започнете да ме давите, пак ще ви кажа същото.

— Ние не давим хора — мрачно отвърна Нокс. — По закон това се смята за изтезание.

— Нима? — рече Кейлъб и театрално вдигна очи към тавана. — В такъв случай не е зле да информирате приятелите си в правителството, защото те май не са наясно по темата.

Нокс игнорира забележката и попита:

— Говори ли ви нещо името Джон Кар?

— Разбира се, че ми говори.

— Обяснете! — моментално наостри уши Нокс.

— Джон Диксън Кар е много известен автор на криминални романи. За съжаление вече не е между живите, но мога да ви препоръчам няколко великолепни книги, написани от него.

— Имам предвид боец с името Джон Кар, а не писател — нетърпеливо го прекъсна Нокс.

— Не познавам такъв. Може би имате предвид Джон Льо Каре, който за известно време е сътрудничил на британското разузнаване, но също е писател. Но Льо Каре е само псевдоним, истинското му име е Дейвид Корнуел. Той също има няколко страхотни романа, които горещо ви препоръчвам.

Нокс скръцна със зъби и си напомни, че пребиването на държавен служител няма да допринесе нито за разследването, нито за скорошното му пенсиониране.

— Този боец е бил американец с изключителни заслуги във Виетнам — изсъска той. — Умрял и погребан преди повече от трийсет години. Преди известно време разровиха гроба му в „Арлингтън“ и установиха, че ковчегът е празен.

— Боже господи! Не ми се ще да очерням работодателите си, но в последно време федералното правителство наистина върши куп гафове. Нима е възможно да изчезне един труп ?! Това вече е прекалено!

Нокс се втренчи в събеседника си, помълча малко, за да се овладее, и каза:

— Може би в този гроб изобщо не е имало труп, Шоу. Откъде ви хрумна подобно нещо?

— Наистина не знам. Но Оливър никога не е говорил за миналото си, а аз съм уважавал дискретността му. Тук трябва да добавя, че той е изключително достоен човек и всеки би се радвал да го има за приятел.