Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Впечатляващо — отбеляза Нокс, крачейки нервно напред-назад. И тримата бяха в костюми. Алекс и Нокс обединиха финансите си и издокараха Стоун. В момента той изглеждаше елегантен и изискан, въпреки че не се чувстваше удобно със сако и вратовръзка.

— Сигурен ли си, че ще се срещне с нас? — попита Нокс.

— Включени сме в програмата му — каза Алекс. — Срещата ще се отложи само ако ни обявят война или ураган помете някой щат.

Нокс въздъхна и се тръшна на едно кресло.

— Исусе, Йосифе, Богородице… — занарежда той.

Секунда по-късно вратата се отвори и на прага се появи жена на средна възраст.

— Господа, моля, заповядайте в кабинета на президента — покани ги тя.

Президентът Бренан заобиколи писалището и стисна ръцете на гостите си. Пред Алекс се задържа малко повече, тъй като именно той го беше спасил от смърт в родния му град в Западна Пенсилвания, заставайки на пътя на куршума.

— Радвам се да те видя, Алекс — усмихна се той. — Надявам се, че вече си се възстановил.

— Да, сър, благодаря.

— Никога няма да забравя какво направи за мен.

— Това отчасти е свързано с нашето днешно посещение, господин президент.

Върху лицето на Бренан се изписа объркване.

— В програмата пише, че искаш да ми представиш свои приятели — каза той и хвърли поглед към Нокс и Стоун. — Предполагам, че става въпрос за тези господа, нали?

— Нещата са малко по-сложни, сър. Надявам се, че ще ни отделите малко време.

Президентът посочи креслата, подредени в полукръг пред камината.

Алекс започна да говори и не млъкна в продължение на двайсет минути. Бренан не го прекъсна нито веднъж, въпреки че беше известен с любопитството си и задаваше много въпроси. Той просто седеше на мястото си и слушаше разказа на Алекс за събитията в Пенсилвания, за случилото се в Планината на смъртта и за престрелката в Центъра за посетители на Капитолия, където бе намерил смъртта си Милтън Фарб, а синът на Хари Фин беше измъкнат от ръцете на похитителите си. После разказът беше продължен от Нокс, който въпреки смущението си от присъствието на върховния главнокомандващ говореше сбито и ясно, без да пропуска нито един детайл. Разказа всичко, включително за лишаването на Стоун от Медала на честта, за престоя им в затвора и ареста на генерал Маклин Хейс.

— Боже, нима е възможно?! — прошепна Бренан и се облегна назад. — Шокиран съм! Не мога да повярвам за Картър Грей, който беше един от най-доверените ми съветници! — Очите му се спряха върху лицето на Стоун. — А вие сте Джон Кар, така ли?

— Да, сър — кимна Стоун.

— От специалния отряд „Три шестици“?

— Да, сър.

— Чудно ми е как сме вършили подобни неща!

— За мен не беше чудно. Аз просто изпълнявах заповедите. Но в един момент съвестта ми се обади.

— Но да избият семейството ви и да ви преследват като куче! Съжалявам, Алекс, но това не може да е дело на хората, които познавах!

— Ще разрешите ли, господин президент? — попита Стоун и вдигна кутията. — Тук разполагам с нещо, което ще ви убеди.

Бренан се поколеба, после кимна.

Стоун отвори кутията и извади портативен магнетофон. Натисна клавиша и в стаята се разнесоха част от думите на Картър Грей, изречени в Планината на смъртта.

— Мислех, че си върнал този запис на Грей — обади се Алекс и решително натисна стоп бутона. — Фин каза, че са го проверили със специално устройство срещу презапис.

— Преди да върна телефона със записа на Грей, просто го пуснах пред този магнетофон — отвърна Стоун. — Хората понякога забравят, че на света съществуват и прости технологии.

Пръстът му отново натисна копчето. Не след дълго стигнаха до онази част, която президентът трябваше да чуе на всяка цена. Бренан слушаше мълчаливо и лицето му бавно се наливаше с кръв.

— Значи е искал да ме убие! — прошепна той, когато записът свърши. — Картър Грей е планирал да ме убие, за да започне тотална война с мюсюлманския свят!

— Точно така, сър.

— А вие сте ме спасили — погледна го президентът. — Вашият глас го разубеждава да не го прави, нали? След убийството на жената. Коя беше тя?

— Дъщеря ми Бет.

Алекс набързо разказа как Роджър Симпсън и съпругата му са осиновили дъщерята на Стоун.

Облегнат в стола си, Бренан замислено бърчеше вежди.

— Значи са убили съпругата ви и са взели дъщеря ви. Човекът, който го е сторил и който ви е преследвал, изведнъж решава да осинови детето ви? Ами Грей? Какво ви е причинил, господи! И за малко да ме убие! Това е… Това е повече от ужасно, Джон! Рядко ми липсва дар слово, но в момента наистина не зная какво да кажа!