Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Край на разговорите! — изръмжа надзирателят.

Скоро изгуби представа за времето. Тук, в недрата на планината, минутите се превръщаха в часовете. Не можеше да си представи, че ще прекара остатъка от живота си на колене и лакти, копаейки с нокти твърдата скала. Копаейки гроба си.

Внезапно надзирателите ги сграбчиха за раменете и им заповядаха да спрат и да не мърдат. После изтичаха пред тях и изчезнаха в мрака. Оттам се разнесоха стържещи звучи от преместването на някакви тежки предмети, придружени от псувните и пъшкането на надзирателите.

Мракът започна да се топи.

Тайри ги блъсна напред. Стоун и Нокс се спогледаха. И двамата нямаха представа какво ще се случи през следващите мигове. Стоун гледаше да е максимално близо до Аби, готов да я защити с тялото си. Направи отчаян опит да се освободи от белезниците. Вероятно разполагаха с броени секунди.

Последно спускане, след което изведнъж се озоваха под открито небе. Най-после бяха напуснали Скалата. Но без да се освободят от белезниците и мъжете, които ги заобикаляха. Краят беше близо. Стоун не можеше да повярва, че това, което през годините не успяха да направят мъже с огромна власт и армия от професионалисти на своя страна, ще го направи някакъв маниак в пущинака. Ще го убие. Погледна Аби и му стана още по-мъчно. Всъщност той трябваше да е мъртъв още преди много години, защото беше извършил неща, с които го беше заслужил. Но не и Аби. За нея беше нелепо да умре по този начин. Мълчаливо се закле, че ще направи всичко възможно да я предпази от смъртта, която дебнеше наоколо.

Намираха се в гориста местност, високо в планината. Очите му бавно се нагодиха към слабата светлина и той зърна широката пътека сред шубраците.

Тайри хвана ръката му и го блъсна напред. Стоун се препъна в някакъв камък и падна по лице. Надигна се на колене и погледна директора на затвора право в очите.

— Имай предвид, че мястото е отцепено.

— Едва ли подозират за пътеките, които познавам — ухили се Тайри. — Нима допускаш, че не съм се подготвил?

— Много сте малко — отбеляза Нокс, оглеждайки компанията на Тайри. — Май си решил да хвърлиш останалите на вълците, а?

— Какво ти пука? — озъби се Тайри. — И бездруго след малко ще умреш.

— Тъпо ли ще прозвучи, ако ти кажа, че няма как да ти се размине? — подхвърли Стоун.

— Адски тъпо — кимна директорът.

— В такъв случай нека ти го кажа аз! — прогърмя един глас зад тях.

Групата рязко се обърна. Точно навреме, за да види как Алекс Форд напуска прикритието на близките дървета с пистолет, насочен в главата на Тайри. Надзирателите посегнаха към оръжията си, но един куршум свирна над главите им и те се вцепениха.

Хари Фин пристъпи напред с димящ пистолет в ръка, а Рубън насочи пушката си към тях. Зад него изникнаха Анабел и Кейлъб.

В същия миг Тайри сграбчи Аби и опря пистолета си в слепоочието й.

— Или се махайте по дяволите, или тази жена е мъртва! — извика той.

— Свали оръжието, Хауард.

Главата на Тайри рязко се извъртя по посока на гласа. Очите му се заковаха върху фигурата на Линкълн Тайри, която се появи между дърветата.

— Свали оръжието, Хауард.

По месестото лице на директора пробяга усмивка.

— Нали знаеш, че не можеш да казваш на по-големия си брат какво да прави? Престани да се правиш на детектив. Връщай се в забутания си град и продължавай да се преструваш на компетентно ченге!

— Аз знам какво правя, брате ! Арестувам те по обвинения, които ще бъдат достатъчни, за да останеш завинаги в твоя затвор!

Тайри заби дулото във врата на Аби и тя изпищя от болка.

— Май не разбираш какво ти казвам! — изсъска той. — Ако не се махнете, тази жена ще умре!

— Свали оръжието — отново го подкани шерифът. — Убийството й няма да ти донесе нищо. Играта свърши.

— Нищо ли няма да ми донесе? Напротив, ще ми достави огромно удоволствие!

— Давам последен шанс и на трима ви! — мрачно отсече Алекс. — Веднага хвърлете оръжията!

— Върви по дяволите! — изкрещя Тайри и пръстът му се уви около спусъка. В следващия миг Стоун връхлетя отгоре му с цялата тежест на тялото си и пистолетът се изплъзна от пръстите му.

— Бягай, Аби! — извика той, опитвайки се да възстанови равновесието си.

За лош късмет Тайри се претърколи точно до пистолета си. Ръката му светкавично го грабна, насочвайки го в главата на Стоун.

Екна изстрел. Куршумът прониза челото на директора. В продължение на една дълга секунда той остана застинал, сякаш не можеше да повярва, че умира. После падна по гръб, а очите му се втренчиха в звездното небе, на чийто фон смътно се очертаваше Скалата на смъртта. Но той вече не можеше да я види.