Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Кой стреля, по дяволите? — извика Алекс.

Време за отговор нямаше. От тунела се появи неясна фигура и откри огън. Оръжието беше автоматична карабина, която засипа гората с порой от куршуми. Позицията на Стоун му позволи пръв да засече стрелеца. Миг преди залпа той беше на крака и летеше по посока на Аби, която не знаеше накъде да бяга. Блъсна я на земята и се стовари върху нея.

Алекс, Рубън и останалите светкавично залегнаха. Над главите им заваляха обрулени листа и обелени кори.

Шерифът Тайри нададе силен вик и се свлече на земята. Ръцете му притиснаха раната на бедрото.

Стоун напрегна взор към входа на шахтата. Стрелецът се оказа „едноокият“ Менсън. Към превръзката на окото му се беше прибавил и широк бинт, преметнат през шията му.

Трябваше да довърша по-рано това гадно копеле, каза си мрачно Стоун.

Нокс бе намерил укритие зад голям камък, а двамата надзиратели тичаха с всички сили към гората. Колегата на Джордж не успя да се добере дотам, застигнат от случаен куршум. Улучен в гърба, той рухна на земята сред фонтан от кръв.

Стоун скочи на крака и се понесе натам с максимално възможната бързина, на която беше способен. Рамото му потъна в гърдите на Джордж и го събори. Все още окован с белезници, Стоун бе принуден да използва други средства. Главата му се заби в лицето на надзирателя, който изгуби съзнание и тялото му омекна. Стоун се извъртя с гръб към него и потърси кожена кесия на колана. Пръстите му напипаха ключа и ловко го вкараха в процепа на металните гривни. Миг по-късно ръцете му бяха свободни и се стрелнаха към пистолета на Джордж. После очите му се разшириха от смайване. При падането на тялото спусъкът се беше откършил, вероятно от съприкосновението с някой остър камък.

В следващия миг се просна по очи, а куршумите от карабината изсвириха над главата му.

Аби изпищя.

Стоун се извърна и запълзя към нея, извивайки се като змия. Камъните раздираха дрехите и кожата му, но той не спираше. Това упражнение го беше правил хиляди пъти във виетнамските джунгли, но никога с толкова важна цел.

Проснат по корем, окованият Нокс пропълзя до мъртвия Тайри, избута с крак пистолета от ръката му и се извъртя към Стоун.

Менсън беше на някакви си три-четири метра от Аби и сменяше пълнителя. Алекс, Хари и Тайри откриха огън, но той беше намерил добро укритие зад купчина камъни. От такава малка дистанция зареденият му автомат имаше огромно предимство, а Аби със сигурност беше първата, която щеше да бъде покосена.

— Оливър!

Стоун се обърна.

Окованият в белезници Нокс държеше пистолета с краката си. Стоун кимна. Агентът направи силен мах и оръжието литна във въздуха. Стоун ловко го хвана. Разполагаше с не повече от няколко секунди.

— Долу, Аби! — заповяда той.

Жената заби окървавените си пръсти в земята, търсейки максимално укритие.

Миг по-късно Менсън се изправи. Дулото на автомата му описа къс кръг и се спря на Аби, просната по очи на няколко метра от него. Алекс и останалите не можеха да стрелят, защото се намираха отвъд малка камениста могила.

Стоун също нямаше пряк контакт с мишената. Първото и основно снайперистко правило гласеше, че всяко помръдване на оръжието и стрелеца означава провал. За да бъде произведен успешен изстрел, ръката трябва да е стабилна, дишането спокойно, а пулсът да не надвишава шейсет удара в минута. В годините, през които си беше изградил репутацията на най-добрия убиец в историята на САЩ, Стоун почти винаги се беше придържал към това правило.

Но само почти. Защото има мигове, при които и най-старателната подготовка не помага. А когато това се случва, дори добрите грешат, при това в девет от десет случая. Най-добрите успяват да сведат шансовете си до петдесет на петдесет, а изключителните стрелци стигат до седемдесет процента.

Едва след тях идваше ред на Джон Кар.

Възкръсналият от мъртвите Джон Кар, решен да спаси живота на една добра жена, която не заслужаваше да бъде убита от някакъв маниак.

Тялото на Стоун литна във въздуха, изпънато като струна. Пистолетът в ръцете му се изви под максималния ъгъл, който позволяваше стрелба. Пръстът на Менсън вече беше на спусъка.

В следващия миг Стоун стреля. По-късно Джо Нокс се кълнеше, че е видял как куршумът завива покрай скалата. Никой не оспори твърдението му.

Автоматичната карабина на Менсън пусна дълъг откос. Но куршумите отлетяха нагоре, към звездното небе, защото в гърдите на стрелеца зейна огромна дупка. От разкъсаните артерии бликна ален фонтан. В продължение на една ужасяващо дълга секунда върху Менсън валеше кървав дъжд. После той се строполи по гръб, а единственото му око се оцъкли.