Дейвид Балдачи - Собствено правосъдие

— Защо?

— Брат ми не е от хората, които правят компромиси. Или му играеш по свирката, или заминаваш.

— Май не си много изненадан, че брат ти може да се окаже престъпник — подхвърли Анабел.

— Аз бях спортистът в семейството — отвърна с вяла усмивка Тайри. — Докато брат ми печелеше всевъзможни академични стипендии. Тъпият изтърсак и умният по-голям брат, нали знаеш? Но той имаше и друго предимство: жестокостта. Преди да порасна по-едър от него, той ме малтретираше за всичко, което не му харесваше. По тази причина никога не станахме близки. Той винаги си е падал по разкоша, но директорите не получават кой знае какви заплати, включително и тези, които управляват строго охранявани затвори.

— Питърсън е бил счетоводител — каза Алекс. — Може би именно той е водил сметките на канала и в един момент се е изкушил да бръкне в меда…

— Нещата едва ли са толкова прости — промълви Тайри и замислено потърка брадичката си.

— В смисъл?

— Тук си имаме инвестиционен фонд. Питърсън водеше и неговото счетоводство.

— Инвестиционен фонд в град като Дивайн? — вдигна вежди Анабел.

— Да. Средствата се набират както от бизнесмени, така и от обикновени миньори. Аби внесе доста значителна сума, защото разполагаше с пари. През последните години фондът действаше наистина успешно и носеше добри дивиденти.

— Ето каква била причината Дивайн да изглежда далеч по-лъскав от околните градчета — промърмори Рубън.

— Това съвсем не означава, че е станал обект на сериозни инвестиции — възрази Хари.

— Причината е била друга — добави Алекс.

Пестникът на Тайри се стовари върху масата.

— Използват фонда за пране на наркодолари! — извика той.

— Точно така — кимна Алекс. — Фондът е идеалното прикритие, защото в него постъпват купища чекове за дребни суми. Кой би допуснал подобно нещо за едно забутано планинско градче? Парите излизат бели като сняг!

— Но как ще стигнем до вашия човек, ако той действително се окаже в затвора? — загрижено попита Тайри. — Не разполагаме с достатъчно улики, за да поискаме заповед за обиск.

— Майната й на заповедта за обиск! — сопнато отвърна Анабел. — Отиваме там и го измъкваме по най-бързия начин!

Присъстващите се втренчиха в нея. В погледа на Тайри се появи мрачна загриженост.

— Не съм убеден, че е добра идея — поклати глава той. — Брат ми съвсем не е глупак. Ако е забъркан във всичко това, едва ли ще получим официална покана за визита.

— Няма проблем, шерифе. Аз и бездруго рядко използвам парадния вход. Шърли ми каза, че затворът е построен върху минна галерия, в която са загинали доста миньори. Затова са го нарекли Скалата на смъртта. Но при опита да спасят колегите си миньорите са прокопали и още една, паралелна галерия. Въпросът е къде точно се намира тя и докъде стига…

— Не знам подробности — поклати глава Тайри.

— Аз мога да направя справка в местната библиотека — предложи Кейлъб.

— И прегледай всичко, свързано с този затвор — каза Анабел и насочи вниманието си към Тайри. — А на теб ще ти бъда благодарна, ако ми разкажеш каквото знаеш.

— С удоволствие, но в затвора има куп места, където могат да скрият един-двама души.

— До известна степен разчитам именно на това — тръсна глава Анабел.

Друг хеликоптер прелетя над Дивайн, снижи се над върховете на дърветата и кацна на паркинга пред затвора „Блу Спрус“.

От него слезе само един човек, който забързано се отправи към портала.

Формалностите на входа продължиха няколко минути и приключиха с едно телефонно обаждане. Специалният гост беше посрещнат лично от директора Хауард Тайри, който стисна ръката на Маклин Хейс и безцеремонно попита:

— Каква работа има тук ЦРУ?

— Мисля, че при вас се намира един от моите хора — любезно отвърна Хейс.

— Не знам за какво говорите.

— Е, добре, засега ще играем по вашите правила — въздъхна Хейс. — Името му е Джо Нокс. Около метър и осемдесет и пет, стотина килограма, с пригладена назад прошарена коса. С него трябва да има още един човек. Малко по-висок и по-слаб, с късо подстригана бяла коса. Представя се като Оливър Стоун или Джон Кар в зависимост от ситуацията.

— Тук няма хора с подобно описание — отсече Тайри. — А сега ще ви помоля да напуснете. Това е затвор с най-строга охрана, където не се допускат нежелани посетители.

Няколко надзиратели се изправиха зад него.

— Май численото превъзходство е на ваша страна — промърмори с престорена тревога Хейс. — Всъщност какво, по дяволите, съм си въобразявал?