Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

Обзе я зашеметяващо чувство на неадекватност, примесено с черно отчаяние. Имаше усещането, че е малко момиче, попаднало в неразбираемия свят на възрастните. Фактът, че спрямо нея самата се извършва предателство, само подсилваше чувството на неадекватност, струваше й се, че е напълно излишна.

С мъка потисна сълзите на унижение, или поне й се стори, че успява да го стори. Години по-късно, когато се връщаше върху мотивите на собственото си предателство, Лилиан разбра, че в онази парижка нощ е плакала с горчивите сълзи на яростта.

Масаши и Шина стояха на дървеното мостче, издигнато над огромната складова площ в Такашиба.

— Признавам, че сбърках по отношение на Жожи — каза Масаши. — Не допусках, че ще посмее да оспори моето лидерство в клана.

— Аз не ти дадох мнението си, защото ти не го поиска — отвърна Шина. — В крайна сметка това са ваши семейни отношения, никой не може да ви се бърка. Но вътре в себе си усещах, че Жожи няма да се откаже доброволно от наследството на баща ви.

Гледаха разтоварването на един голям дървен сандък в складовата площ под краката си. Работниците бяха облечени в широки и дълги до петите предпазни облекла, в ръцете си държаха гайгерови броячи, чието потракване се чуваше чак горе.

— Май ще се окаже, че брат ми не е битото куче, за което го вземах — изръмжа Масаши.

— Така е — кимна Шина. — И двамата познаваме Дайзо, той едва ли би позволил да бъде победен току-така…

— Жожи го биваше в учението — призна Масаши. — Включително и когато ставаше въпрос за бойните изкуства. Просто не допусках, че ще посмее да ми обяви война. Особено след като го лиших от подкрепата на Мичико — неговия най-силен съюзник.

— Сега разбра, че си допуснал грешка, която струваше скъпо…

— Ще намеря достоен заместник на Дайзо — тръсна глава Масаши.

— Нямах предвид Дайзо, а изгубения авторитет пред хората ти — рече Шина, състареното му лице беше ярко осветено от луминесцентните тръби над главите им. — Ще се наложи да ликвидираш Жожи.

Долу отвориха сандъка, съдържанието му внимателно беше прехвърлено върху здрава количка.

— Съвестта ми вече е обременена от смъртта на един брат, не искам това да се повтаря — поклати глава Масаши.

— А имаш ли друг избор? — попита Шина. — Не отмъстиш ли за безчестието, авторитетът ти като оябун бързо ще се стопи.

Шина отлично знаеше на коя струна трябва да наблегне. Ръководството на клана беше най-важното нещо в живота на Масаши. Цял живот беше живял в сянката на баща си, не желаеше отново да бъде номер две. И това беше напълно разбираемо. Хора, които не трепват пред меча на противника, обикновено са далеч по-податливи пред едно друго, далеч по-мощно оръжие — силата на разума.

Шина отдавна знаеше, че това е проклятието на всеки, който обръща внимание единствено на физическото си състояние. Защото с течение на годините тялото отслабва, силата на мускулите престава да бъде водеща при вземането на решения. И нейното място се заема от разума. Дефиницията за сила в неговото съзнание се промени. Бавно и постепенно, с цената на болезнени сътресения. И накрая разбра истината: силата е самоцел.

— Запознах се с данните от учебния полет на ФАКС — каза той. — Наистина са впечатляващи.

— Трябваше да си там, за да го видиш с очите си — усмихна се Масаши. — Този самолет върши всичко, което беше обещал Нобуо.

— Много добре. А дали е променил фюзелажа според особеностите на товара?

— Да, всичко е готово.

А сега да преминем на по-трудната част, рече си Шина.

— Уде докара ли Одри Дос? — попита той, макар че отлично знаеше отговора.

— Уде е мъртъв — отвърна Масаши. — Имали са известни трудности при излитането. Майкъл Дос вероятно е разгадал плановете му за транспортирането на Одри Дос и се е опитал да му попречи. Но важното е друго — Майкъл Дос продължава да търси документа Катей, който баща му открадна от мен. Затова ще го държим под неотклонно наблюдение.

— Уде разбрал ли е кой е убиецът на Филип Дос?

— Не. Изглежда не е успял да открие никакви следи. А после се е натъкнал на Одри Дос и е променил плановете си.

Шина искаше да разбере какви са намеренията на Масаши по отношение на Илайн Ямамото.

— Откъде си сигурен, че Майкъл Дос ще те отведе при документа Катей? — попита той. В душата му се надигаше гняв. Уде не трябваше да умира, той му беше от голяма полза.

— Трябваше да я ликвидирам — промърмори Масаши, имайки предвид Одри Дос. — Като наказание за неприятностите, които ми причини баща й.