Джей Бонансинга - Хрътка

Родена и израснала в селскостопански район, тя беше типично провинциално момиче. Есен събираше царевица и даваше дежурства в местния старчески дом. През пролетта помагаше на баща си във фермата. През лятото работеше като спасителка на недалечния басейн. Нямаше братя и сестри, но не й липсваха приятели. Обичаха я заради широкото й сърце. Тя имаше дарба да общува с хора. Може би прекалено голяма дарба.

Ясновидските й способности се проявиха през моминството й. За пръв път ги усети, когато се ръкуваше с една от любимите си учителки, госпожа Кулидж. През порите на жената струяха черни течения от самоубийствена депресия. Седмица по-късно я откриха мъртва в апартамента й. Оказа се, че е изпила цяло шишенце сънотворни. Шарлот бе смазана от скръб, гневна и най-вече уплашена. Започна да получава сигнали от непознати по магазини и ресторанти. Докосваше се до някого и я изпълваше порой от усещания — като късовълново радио, настроено на далечни станции. Програмата обикновено беше претенциозна, мръсна, грозна или просто смущаваща.

Всъщност Шарлот никога не бе искала да знае какво се крие в главите на другите хора.

Дарбата започна да я разяжда отвътре. Избягваше приятелите и роднините си, защото се боеше да научи какво изпитва към детегледачката чичо Хари или какво си мисли Били Марстън в часа по алгебра, докато зяпа гърдите й. Поглъщаше огромни количества храна, за да преодолее стреса. Напълня, изгуби приятелите си и се затвори в себе си. Когато се записа в малкия колеж край Чикаго, вече знаеше, че никога няма да води нормален живот.

Година по-късно се зае с първото си издирване на изчезнал човек. До този момент потискаше способностите си, криеше ги дълбоко в себе си. Опитваше се да живее като всички останали, маневрираше в пространството между ясновидските проявления. После помогна на един съсед да открие изчезналото си куче, мълвата плъзна и бентът преля. Тогава за пръв път осъзна, че дарбата й всъщност може да е от полза за другите.

Първия случай й възложи един шериф от южната част на щата. Бе по средата на зимата. Местно семейство катастрофирало и бебето им изхвърчало от колата, плъзнало се по снежна урва и изчезнало в пропастта. Шарлот допря длани до бебешката седалка и намери детето на петдесетина метра от мястото на катастрофата — замръзнала порцеланова кукла, заклещена в клоните на едно дърво. Получи благодарствено писмо от губернатора и билет за вкъщи, след което месец и половина всяка нощ се будеше от кошмари. Оттогава винаги ставаше така: продължаваше да усеща болката на жертвите и техните семейства. Една година по-късно откри болен от алцхаймер старец, удавил се в басейн на водопречиствателна станция. После тийнейджърка, изнасилена, пребита и захвърлена в крайпътна канавка. И така нататък. Специалистите го наричаха „ретропознание“, но тя знаеше истинското му име: умиране… без край.

И сега се чудеше дали номер осемнадесети ще е последната смърт.

Нейната.

— Хей! Малката! — сепна я висок глас. — Ако ще сереш, давай, или ставай от цукалото!

Шарлот се обърна и видя зад себе си спряло такси. Протегна ръка през прозореца и му махна да продължи. После уморено поклати глава.

Поредният типичен мъжкар.

Шарлот взе чантата си, отвори вратата и излезе навън. Заглади гънките на сукмана си, облиза показалец и избърса стеклата се спирала от ъгълчето на окото си, дълбоко си пое дъх и закрачи по тесния тротоар към входа. Когато наближи вратата, отвътре излязоха две мускулести цивилни ченгета.

— Кълна ти се, Леви — казваше по-възрастният полицай, мъж с оплешивяващо теме и голямо шкембе, подаващо се от спортното му сако. — Оня тип се беше забил между мотрисата на метрото и стената.

— Отпиши го — измърмори по-младият, като чистеше зъбите си с клечка.

— Защо бе?

Ченгето хвърли клечката на земята, забеляза бюста на Шарлот и тихо отвърна:

— В момента, в който измъкнеш това нещастно копеле, всичките му вътрешности ще станат на каша.

По-възрастният обаче не го слушаше. Той също бе видял щедрите форми на ясновидката и полагаше всички усилия да завърти очи на сто и осемдесет градуса. Двамата забавиха крачка и Шарлот чу жуженето на тестостерон в средния им мозък като полудял пчелен кошер. Въпреки жегата кожата на ръцете й настръхна и й се пригади.

Тя се обърна към входа и натисна студената брава.

Рязко си пое дъх…

(… плик, натъпкан с дребни банкноти, подкуп, пъхнат под попивателна хартия…)