Джей Бонансинга - Хрътка

Натали го погледна кисело.

— Да не се безпокоя ли? Докато татко е в пандиза и всяка сутрин закусва с овесена каша? И ти ми казваш да не се безпокоя? — Жената отново се обърна към огледалото и го ритна. — Веднага се разкарай! Действай!

Когато излезе навън, Дигър вече бе изгубил броя на годините лош късмет.

Седяха в кухнята в задната част на къщата, спретната малка стая с паркет и много прозорци. Джуниър наля чай и Шарлот му разказа събитията от сутринта, без да пропуска нищо. Отне й близо двадесет минути. Описа му всички подробности, повтори му точните думи. Джуниър я слушаше внимателно, почти без да я прекъсва. Накрая кимна и допи чая си.

После остави празната си чаша.

— Нали не си казала за това на никой друг?

— Не.

— И от участъка идваш направо тук, така ли?

— Да.

— И оная Фортунато знае само, че мъжът е в Колорадо, нали?

Шарлот се замисли за миг.

— Да… предполагам.

— Каза ли й нещо по-конкретно?

Тя си припомни сеанса, после кокалестите пръсти, протягащи се към гърлото й.

— Не.

— Не й ли каза в коя част на Колорадо е? В равнините или в планините?

— Самата аз не зная.

Джуниър я погледна.

— Не успя ли да го откриеш?

— Дори не съм го търсила. Щом разбрах, че човекът е женен и живее със семейството си, реших, че няма смисъл.

— И си съвсем сигурна за Колорадо и всичко останало, така ли? Искам да кажа… от гледна точка на… допустимата грешка?

— Сигурна съм, Джуни. Престани!

Той се усмихна.

— Само питам.

— Моля те, Джуни. В момента нямам нужда от скептицизъм.

Джуниър вдигна ръце в знак, че се предава.

— Просто исках да се уверя.

Това отдавна бе източник на добродушни закачки между двамата. Джуниър беше практичният изобличител, Шарлот — ексцентричната ясновидка. И нито един от тях не позволяваше на другия да забрави това. Всъщност до деня, в който спечели първа награда в коледната лотария в болницата на ветераните, в която работеше — безплатна консултация при Шарлот — Джуниър се отнасяше към това явление с колебание. Естествено, той разбираше, че на този свят има неща, които науката просто не е в състояние да обясни. По дяволите, Джуниър беше видял във Виетнам неща, от които и на Род Сърлинг 8 8 Родман Едуард Сърлинг (1924–1975) — американски ТВ сценарист и режисьор, създател на популярната поредица „Зоната на здрача“. — Б.пр. би му се завило свят. И все пак той бе реалист. Не вярваше на нищо, което не можеше да пипне, да измери, да фотографира или да нареже и да изпуши с наргиле.

Единственото изключение беше Шарлот Викърс.

Джуниър безпрекословно вярваше на Шарлот Викърс.

Откакто преди година и половина я видя за пръв път, той бе лудо влюбен в нея. Започна да ходи на ежеседмични консултации в дома й, и боже господи, тя успя да открие удивителни неща за живота му само като галеше дланта му с невероятно меките си ръце. Разбра за тежкото му детство, за преживяванията му в Югоизточна Азия, за самотата му, дори за кошмарите му. У тази жена имаше нещо извънредно особено. Но за съжаление, всеки път, щом Джуниър намекнеше да превърнат връзката си в нещо повече, Шарлот му отговаряше, че животът й бил прекалено сложен и объркан. Това го влудяваше. И най-ужасна бе несигурността. Колко надълбоко в мислите му проникваше тя? Какво точно знаеше за него? Шарлот твърдеше, че никога не се възползвала от дарбата си. И все пак Джуниър се чудеше дали…

— Сигурно ти е ясно какво си мисля в момента, нали? — попита той.

— Много смешно.

— Говоря сериозно.

— Не става така, Джуни, знаеш го.

Джуниър въздъхна.

— Виж сега, мисля, че е най-добре да се свържеш с ФБР.

— Вече ти казах…

— Знам, знам, смяташ, че федералните няма да ти повярват. Може ли да те попитам нещо?

— Какво?

— Наистина ли си убедена, че тия боклуци могат да намерят Латъмор?

Шарлот отговори положително.

Джуниър сви рамене.

— Тогава най-бързият начин да го спасиш, е да се обадиш в оперативното бюро в Колорадо.

Тя го погледна.

— Казвам ти, Джуни, нямаш представа каква омраза изпитват към ясновидството феберейците.

— И какво от това? Няма значение. Щом се свържеш с тях, те са длъжни да преместят Латъмор или поне да пратят някого в дома му.

— Няма да го направят, Джуни. Повярвай ми. Те смятат ясновидството за оскърбление за професионализма им.

— Звучи ми доста грандомански.

— Както и да го наречеш, феберейците ще ми се изплюят в лицето.