Джон Кларксън - Единствен изход

Риналди слезе от колата и влезе в ресторанта. След миг от него излязоха двама помощник-сервитьори, придружени от тъмнокос, тромав мъж, Жменко, който носеше няколко кърпи и готварска престилка. Той им помогна да покрият окървавения крак на Роланд с престилката и накара сервитьорчетата да внесат Роланд в ресторанта. Те прихванаха Роланд от двете страни, докато Жменко попиваше с кърпите голямото количество кръв, изтекла в предната част на колата. Докато той работеше, Зенко му заговори нещо от задната седалка. В това време Радич последва Роланд в ресторанта. След като кръвта беше изчистена, Жменко постави чисти кърпи на шофьорската седалка и седна зад кормилото. Уолдрън потегли и този път остави белия микробус пръв да тръгне след тях.

Червеният сааб зави и се насочи в посоката, от която бяха дошли. Уолдрън и екипът в белия микробус увиснаха на опашка след тях. Оказа се, че карат през центъра, само на няколко карета встрани от банка „Барклис“. На Уолдрън му беше трудно да повярва, че ще минат със същата кола през зоната на престъплението, но не забелязаха никакви полицаи, нито някой спря югославяните. След като с мъка си проби път през натоварения трафик, саабът се насочи към оживената търговска зона, известна под името „Спитълфийлдс“. Разположението на огромна площ тържище беше заобиколено от островърхи сгради. В ранните часове на утрото тук гъмжеше от търговци. Някои предприятия имаха постоянни представителства и магазини в района, които бяха отворени през целия ден. Но сега беше почти празно. Уолдрън прецени, че ако последва сааба през лабиринта от улички и алеи, които се виеха и кръстосваха из пазарището, щяха веднага да го забележат.

Риналди спря белия микробус на паркинг близо до Лам стрийт, докато саабът зави надясно по една от тесните улички, водещи напряко през пазарището. За техен късмет, саабът спря наблизо, на видно място. Уолдрън удари спирачки на същия паркинг, оставайки на разстояние от микробуса. Той наблюдаваше как Зенко, Жменко и Рейли изчезват в една складова постройка, разположена на ъгъла на пазарната зона. Входът на склада се намираше на около десетина крачки навътре от улицата, но се виждаше добре откъм паркинга.

Радиостанцията на Уолдрън запука и той чу гласа на Едуардс:

— Май се приземиха.

Уолдрън отвърна.

— Да изчакаме няколко минути. Ако не излязат, двамата останете тук и наблюдавайте мястото. Трябва да намеря телефон. Ще се върна след няколко минути. Ако се раздвижат, извикайте ме.

Уолдрън излезе от колата и се насочи към един уличен телефонен апарат, недалеч от гара Ливърпул. Докато вървеше, прецени, че изборът на мястото не е случаен. Беше близо до банката, но на забутано място. Движението с коли навътре и навън трудно можеше да бъде проследено. И ако югославяните искаха да пласират стока от този район, независимо дали дрога, оръжие или цветя, това можеше да стане, без изобщо да привлече нечие внимание.

След около десет минути Риналди и Едуардс забелязаха как Зенко излезе от склада с още двама други мъже. Те се отдалечиха от пазара. Пет минути по-късно един фиат спря до сааба. Зенко даде някакви разпореждания на двамата и те започнаха да изваждат разни неща от багажника на сааба и да сменят табелките с номерата отпред и отзад.

Докато ставаше всичко това, Уолдрън говореше от уличния телефон с един от неговите хора, който беше получил съобщението на Девлин, който можеше да бъде намерен в стаята му в „Дрейкът“. Получи също така доклад от детективите в Хакни, че са открили Оливър в неговия склад. Те съобщаваха местонахождението му. След това набра номера на хотел „Дрейкът“.

Девлин вдигна слушалката още при първото позвъняване.

— Да.

— Тук е Уолдрън. Това ли имаше предвид като ми каза, че ще го правиш по твоя си начин? По дяволите, човече, какво се опитваш да направиш?

— Успя ли да проследиш развоя на събитията?

— Да, проследих всичко, докато не зави зад ъгъла. Не бях сигурен дали не са те застреляли.

— Не. А ти къде си?

— Близо до проклетата банка. Пазарът „Спитълфийлдс“. Пуснахме опашка на югославяните из целия град, докато не спряха тук. Изглежда са наели една малка сграда точно зад пазара.

— Къде се намира пазарът „Спитълфийлдс“?

— На няколко преки от гара Ливърпул.

— Интересно…

— Защо?

— Няма значение. Мислович там ли е?

— Не съм го видял, но предполагам, че е тук. Взеха Рейли със себе си. Предполагам, че ще искат да разберат от него къде са им отишли парите.