Джон Донахю - Деши

Сенсей махна с ръка.

— Подробностите не са особено интересни, Бърк. Бях прикрепен към дипломатическа мисия с членове на императорското семейство по време на посещението им в Индия. На север, до Дарамсала, тогава имаше, а и до днес продължава да има различни елементи, които се борят за независимост от правителството. И те са готови да се възползват от всякакви средства, за да привлекат внимание към себе си и към каузата си…

— Човешкото желание за самоопределение е всеобщо — подхвана Чангпа. — Моите сънародници продължават да се борят в името на това дори сега. Но методите, към които прибягват някои групировки, понякога причиняват повече страдание, отколкото се опитват да изличат, доктор Бърк. Точно такъв беше случаят, когато една сепаратистка групировка замисли да отвлече член на императорското семейство.

— Ринпоче научил за заговора чрез своите информатори, Бърк — обясни Ямашита. — Аз бях в състояние да… неутрализирам… заплахата по начин, удовлетворителен за всички замесени. И винаги съм бил признателен за неговото сътрудничество.

Ламата кимна, помисли минутка и каза:

— С учителя ви с течение на времето установихме, че имаме много общо. Такава радост за душата е да откриеш друг съмишленик и търсач в този свят… — Той погледна през витрината на ресторанта към бетона и колите в синкавия здрач над Манхатън. Отново изглеждаше хванат в примката на някаква силна вътрешна емоция. После лицето му просветля. — Както се оказва, и двамата разполагаме с ученик, който търси повече, отколкото можем да му предложим… — Остави изречението да увисне във въздуха и започна отново: — Във всеки от нас идва момент, когато изпитваме необходимостта да потърсим Буда. В действителност той е винаги у нас, но илюзията маскира присъствието му. Сякаш… — тонът му стана като на учител, който говори за неща едновременно познати и далечни — сякаш всеки от нас се намира пред стените на красив град. Изгаряме от желание да влезем, но стените… илюзиите… ни задържат отвън. Затова правим стълби. Стълбата на всеки отделен човек е с уникална конструкция. — Мънистата на малата леко подрънкват, докато той продължава да говори. — На практика външният вид на стълбата не е важен. Важна е способността ни да преодолеем стената.

Кимам мъдро, но не съм сигурен накъде бие. Отново получавам проницателния поглед от страна на ламата. Не е заплашителен, но оставаш с усещането, че си му напълно ясен.

Чангпа се усмихва. Спомням си за начина, по който бе поздравил Ямашита на срещата: жест, означаващ „Не се страхувай“. Усмивката му имаше същия ефект.

— Но аз май се изразявам неясно. Хората се привързват към своите стълби, доктор Бърк. Измерват изкатерването на стената само с броя на стъпалата на стълбата, която са изработили. — Усмихва се с горчивина. — Изкатерването е достатъчно трудно и без да се премахва тази слаба утеха.

Намесва се моят сенсей:

— Заплашен е поклонник, Бърк. Експерт по бойни изкуства — обяснява ми: явно е усетил, че бавно загрявам. — Чангпа Ринпоче поиска нашата помощ. Аз му я обещах.

— Кой е той? — попитах. И когато чух името на Травис Старк, не се изненадах. Макар да бях ангажиран с убийството на Сакура, изглежда, бях стигнал до някои изводи на подсъзнателно ниво. Ямашита ме бе завел на две места, на които бе присъствал и Старк. Той рядко прави нещо без определена цел, но невинаги ти съобщава каква е. Така че сега седях и чаках обяснение.

— Наш събрат лама е работил със Старк в Калифорния върху методите за медитация. А Старк дойде при мен с желание да усвои някои висши техники. Има и лични причини, довели го тук… — Той прави пауза: обмисля дали да каже още, после се отказва да уточнява. — Опитах се да го насочвам, докато той междувременно работи над бойните си умения. Като ученик Старк създава някои проблеми. Но аз мисля, че в сърцето си е добър.

— Тренирал е при Аса Сенсей — коментира Ямашита.

Ламата кимва.

— И сега търси ново предизвикателство.

— Ямаджи. — Ямашита издиша шумно.

— Знам нещо за новия интерес на Старк към Кита — потвърждава Чангпа.

— Защо имате нужда от нас? — настоявам да науча.

Ламата вдига чайника и налива на всички ни. Лявата му ръка придържа китката на дясната отдолу. Това е навик у хората, свикнали да носят роби с широки ръкави.

— Спомнете си за стълбата, за която говорих, доктор Бърк. Старк се е съсредоточил върху бойните изкуства. Опитах се да го поведа по… — той ми се усмихва с ясните си очи — по-деликатна пътека. Но душата му копнее за активния подход. За известно време намери успокоение в кендо. — Чангпа въздъхва. — Изяви желание да работи в охраната, но в действителност… — той ни поглежда един след друг, после пак въздъхва — създава повече проблеми, отколкото помага да се решат.