Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Найджъл обаче не й отговори, само направи знак на всички да залегнат. А той самият се въртеше живо ту на едната, ту на другата страна, изправен на пръсти.

— Започвам да се чувствам глупаво — каза Даяна и стана. Но Найджъл й зашътка силно да мълчи.

— След като си дошла тук — изсъска той, — ще стоиш мирно, докато открия този звяр.

— Не приемам никакви заповеди от теб — тихо отвърна Даяна.

Найджъл се извъртя и тя видя как очите му святкаха като кремък. Седеше пред нея — източен, мургав, мускулест.

— Ти всъщност за какво си се качила тук? Това е ловен участък.

— Щом ти го казваш, така е. Но твоят койот изобщо не ме интересува. Остави проклетото животно на мира.

— То ме дразни! — изрева Найджъл.

— Ти си знаел, нали?

Той стоеше в сянка, но или слънцето я измести, или вятърът високо горе раздвижи листата, защото внезапно един лъч светлина попадна в очите му и те засвяткаха, докато Найджъл се бе вторачил в нея.

— За какво говориш? — обади се Тай.

Даяна тръсна ръка.

— Говоря за убийство.

— Какви ги плямпаш, да те вземат дяволите? — Найджъл продължаваше да стои клекнал. Маузерът лежеше върху бедрото му.

— Някой се е опитал да убие Крис, когато е бил в Ню Йорк. Хероинът му е бил смесен със стрихнин…

— Ти си се побър…

— Както е станало и с Маги.

— Маги — вметна тихо Силка — е била убита от маниак. На нас ни казаха…

— Знам какво са ви казали — с равен глас рече Даяна. — Полицията е заловила този психопат, но не той е убил Маги.

— Откъде знаеш?

Даяна подмина с мълчание въпроса на Силка. Погледът й бе вторачен в лицето на Найджъл. Беше ли прав Боунстийл по отношение на него? Наоколо въздухът бе замрял и жегата като че ли рикошираше напред-назад и все повече се увеличаваше. Дори повеят на вятъра беше стихнал. И четиримата бяха нашарени от тъмни и светли петна и вдишваха мириса на пръстта.

— Никой от нас не знае какво се е случило с Крис, нали? — рече Тай и огледа едно по едно лицата им.

— И никой не се е опитвал да убива Крис — добави Силка. — Ти нещо сънуваш.

— Тогава може би сънувам, че истинската фамилия на Маги е била Туми и тя е била внучка на Шон Туми?

Найджъл гръмко се изсмя.

— Сега вече съм сигурен, че си слънчасала.

— Млъкни, Найджъл! — скастри го Тай и погледна Даяна. — Истина ли е това?

— Да. Убийството й е било политическо. Възмездие пред вратата на Шон Туми.

— Божичко, Найджъл, знаел ли си…

Ала Тай не успя да довърши. Лявата ръка на Найджъл се раздвижи и цевта на маузера се вдигна по посока на Даяна. Пушката беше с голям калибър и дулото й зейна черно и необятно като нощта.

Даяна отскочи настрана и Найджъл натисна спусъка. Оръжието гръмна и подскочи в ръката му. Даяна чу силен шум зад себе си и почувства от едната си страна как нещо горещо и твърдо я изпръска.

Тя се извърна. Лявото й рамо бе посипано с малки капчици кръв — като мъниста върху кожата й. Не от нейната кръв. В ноздрите я удари зловоние.

Найджъл беше скочил на крака и профуча покрай нея.

— Ах, ти, гадино! — изкрещя той. — Най-сетне те хванах!

Алармата замря някъде в дълбините на лимузината. Звукът беше мек, ясен и наподобяваше звъна на корабен часовник.

Тъмнината, която те пронизваха, беше примесена с мехурчета от светлини подобно на шампанско, вдигнато към светеща лампа.

Климатичната инсталация жужеше едва чуто. Тя наблюдаваше навън смога, високите прашни палми, които се издигаха неподвижни, сякаш времето ги бе замразило в някаква дълга, безкрайна полароидна снимка и илюзията — причинена от тъмно оцветените стъкла, — че те плават между рифовете на нощта, бе изчезнала. Навън — тя знаеше — беше просто един пореден горещ следобед. Вече нощ в Ню Йорк.

— Трийсет минути до вълшебния момент — каза Рубънс.

Той седеше до нея, отпуснат и уверен, облечен в тъмносин смокинг, ушит по поръчка, с бяла копринена риза и кадифена папионка. Имаше вид на човек, който притежава целия свят.

— Как можеш да си толкова спокоен? — изрази недоумение Даяна.

Нея не я свърташе на седалката. Взе цигара от неговата кутия, въртя я известно време между пръстите си като палка, докато я скъса. Ядосана, изтупа от скута си изпадналия тютюн. Прилепналата по тялото й розово–оранжева рокля от „Зандра Роудс“ шумолеше като жива материя при всяко нейно движение. Роклята леко лъщеше, беше рисувана ръчно, с поставени косо тъмносини тънки презрамки, които се спускаха като малки водопади и създаваха впечатлението, че Даяна се е потопила във вода.