Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Даяна забърза към рецепцията. Нямаше никого. Вместо регистрационна книга върху плота лежеше малка шперплатова кутия с подредени по азбучен ред картончета. Тя прерови всичките, но никъде не откри „Кър“. Тогава се сети за името, което Крис използваше по турнета — всеки от групата си имаше псевдоним от съображения за сигурност. И го намери — Греъм Грийн. Псевдонимът безкрайно забавляваше Крис. Стая 454.

Тя постави картончето обратно на мястото му и прекоси фоайето. То миришеше на спарени потни чорапи. Стържещ асансьор най-сетне я изкачи на четвъртия етаж. Даяна хвърли бърз поглед наоколо и почти се затича по коридора. Стая 454 се намираше в дъното — едната от двете ъглови стаи. И през ум не и мина да почука — или че може би щеше да й трябва ключ, а направо посегна и завъртя топката на бравата. Вратата се отвори. Тя влезе и я затвори след себе си.

Беше тъмно като в рог, но въпреки това успя да се ориентира, че това е фоайе на двустаен апартамент. Пристъпи предпазливо напред, опипвайки с ръка стената. Чувстваше колко е олющена и неравна — като повърхността на луната. Тук някъде, разсъждаваше тя, трябва да има ключ за лампа. Напипа го чак в края на тясното фоайе и го щракна. Нищо. Тишина. Спря се неподвижна, сърцето й силно биеше.

Тъкмо щеше да извика името на Крис, когато усети силна миризма във въздуха. Започна да души като животно и разпозна сладникавия мирис на марихуана, силното, остро ухание на тамян — пачули 12 12 Азиатско растение, от което се прави парфюм. — Б.пр. — и тежката миризма на пот. Стаи дъх. Това не бяха миризми, в резултат от претоварен работен ден или бурно сексуално преживяване — напротив, това бе зловоние, породено от състояние на болест или страх.

Даяна влезе в първата стая, напрягайки очи да прониже тъмнината. Долови звуци на китара, подрънкваща плачевно — обикновена, не електрическа китара — и си помисли: „Значи нищо му няма.“

После чу да се включват басите, синтезайзерът и барабаните и разбра, че това е запис. Прекоси бързо стаята и на прага на спалнята я посрещна богатият му тенор:

Мелодията извираше, ритъмът хипнотизираше.

— Крис?

И тук неусетно се сля с хоровото изпълнение:

Последва кратък инструментален преход, соло на електрическа китара, после отново рефренът на хора и мелодията затихна върху тъмните криле на синтезатора.

— Крис? — извика отново Даяна и пристъпи навътре в спалнята, но почти веднага се препъна в скупчени на пода дрехи и падна. Изруга, докато ставаше. Високият силует до близката страна на леглото се оказа, че е лампа и тя я запали.

— О, Крис…

Стаята, дълга и тясна, изведнъж се освети и показа цялата си мизерия; беше от онзи тип помещения, които макар и нови, изглеждаха овехтели. Но тази надмина всички очаквания. Касетофонът лежеше върху надраскано бюро, закриващо наполовина олющено овално огледало зад него. На другата стена имаше един-единствен прозорец с опушено от сажди стъкло, който гледаше към пасаж, толкова тесен, че беше трудно човек да застане дори косо. Сляпата тухлена задна стена на съседна сграда, граничеща с него, вероятно и посред бял ден не пропускаше светлина.

Леглото, което изпълваше стаята, беше от тежко желязо и заковано за пода. Покривката му и горния чаршаф бяха омотани заедно и се спускаха към отметнато, отдавна протрито килимче. Беше невъзможно да се определи първоначалният му цвят.

През полуотворената врата на банята се чуваше клокочене на повредена канализация. Стори й се, че чу някакво раздвижване в дъното на това помещение, докъдето не стигаше светлината на лампата.

— Крис — прошепна Даяна.

Той лежеше гол на леглото, потънал в пот. Дългата му коса беше сплъстена и влажна; брадата му беше набола и вероятно затова лицето му изглеждаше ужасно мършаво. А може и да се дължеше на противната ярка светлина на крушката. Очите му бяха огромни, като на базедово болен, със синьо-черни кръгове, сякаш беше гримиран за пиеса на ужасите.

По лицето му се виждаха следи от мръсна, засъхнала пот; кожата на тялото му беше бяла като на мъртвец.