Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 2)

Хромовите повърхности блестяха и различните цветове на колите, подбирани внимателно и боядисани по скъпо струваща поръчка, изглеждаха почти в един и същ тон от силното осветление. Гледката се стори на Даяна плашеща със своето еднообразие — отвратителен пейзаж на роботи, лишен от всякаква естетика или живот — и тя изведнъж се почувства като в друг свят, а земята, която познаваше се превърна просто в един спомен, който се въртеше сляпо на сто милиона километра разстояние оттук.

Тя хвана Рубънс под ръка и рече:

— Да се махаме от тук.

До слуха й като че ли долетяха смеещи се гласове, гърлени и заглушени, подобно на шума на вълните; токчета потракваха по пътеката, по която бяха минали и те; в далечината се чуваше съскането на автомобилни гуми по крайбрежната магистрала.

Почти бяха стигнали до лимузината, когато Даяна видя две фигури да излизат от паркираното през три реда червено порше. Позна колата още преди да разпознае хората.

— Здравей, Даяна — каза Тай. Зад нея се извиси широкоплещестата фигура на Силка.

— Тя не е в състояние да кара — поясни той с гърления си глас.

И тогава Даяна видя, че Силка я придържаше, ала не можеше да овладее нестабилната й походка.

Даяна се вгледа в очите на Тай — зениците й бяха разширени.

— На какво е? — попита тя Силка.

Той сви рамене.

— До каквото е могла да се добере — кокаин, някакви хапчета, а може и далмейн.

— Даяна — мълвеше Тай. — Даяна — и се протегна към нея.

— Какво, по дяволите, става тук? — приближи се Рубънс, поглеждайки Силка.

— Малка свада — отвърна Силка. — Няма нищо страшно.

— Всичко е наред, Рубънс — допълни Даяна. Тя хвана Тай под ръка и я отдалечи от мъжете. — Остави нещата на мен — ръката й обгърна тънката талия на Тай, с другата я хвана за ръката. — Хайде, хайде — шепнеше й тя.

— Заведи ме у дома — рече Тай. — Искам да си легна.

Двете бяха сами сред морето от коли.

— След малко Силка ще те закара у дома.

— Но аз не искам да се прибирам с него. Искам да обгърна крака около тялото ти.

— Престани, Тай.

— Искам да те почувствам.

— Казах ти да престанеш — изсъска Даяна. Тя завъртя Тай с лице към себе си и здраво я хвана за раменете. — Нали запомни какво трябва да правиш. Върни се при Найджъл и стой настрана от Крис.

Лицето на Тай се бе изкривило — нямаше и следа от хубост или чувственост в странното му излъчване.

— Аз не желая Крис — прошепна Тай. — Желая теб.

Даяна целуна Тай първо нежно, после направо грубо. Почувства тялото й да се размеква както беше стегнато; чу и леката въздишка на удоволствие, която изпусна другата жена под натиска на устните и езика й.

— А сега тръгвай — каза студено Даяна. — Върни се при колата си. Покажи на Силка, че можеш да вървиш и сама. Защото той смята, че не си в състояние.

Тай погледна за миг Даяна.

— Трябваше да се върна, Даяна… когато ме изхвърли.

— То беше само напомняне.

— Зная — нежно й се усмихна Тай. В очите й се четеше толкова много любов, че Даяна потръпна.

После Тай си тръгна. Вървеше покрай редицата от коли, като за опора плъзгаше ръка по капаците им и много внимаваше да не се препъне или падне, защото помнеше какво й каза Даяна за Силка.

Когато Тай отново се качи в поршето си, Даяна се върна при мъжете. Завари ги така, както ги бе оставила — като че ли нито бяха помръднали, нито бяха разменили дума помежду си.

— Всичко вече е наред — съобщи Даяна на двамата, макар че гледаше Силка. Запита се доколко той разбираше какво става. Защото никак не беше глупав и изглежда доста добре познаваше Тай. Не изключи възможността да знае всичко за случилото се. — Можеш да я закараш вкъщи, когато пожелаеш.

— Имаш предвид у Найджъл — рече Силка, оглеждайки внимателно лицето й.

— Да — отвърна Даяна, — точно там имам предвид. Нали там й е мястото?

Силка се усмихна леко.

— И аз тъй мисля. Найджъл чувства липсата й.

— Повече няма да я чувства.

Силка извади ключовете на поршето и ги запремята между пръстите си.

— Всъщност съм изненадан, че това не стана по-рано. Още когато Найджъл беше заминал, преди шест месеца мисля, че беше, те останаха съвсем сами.

Даяна разбра, че говори за Тай и Крис.

— И нищо ли не се случи?

— Не мога да знам всичко, госпожице Уитни — вдигна рамене той.

— Силка — усмихна му се тя, — струва ми се, че каквото и да не знаеш за групата, лесно можеш да го научиш.

Силка подхвърли във въздуха ключовете и пак ги улови.

— В такъв случай — спокойно отвърна той, — ще ми повярвате, ако ви кажа, че нищо не се е случило — и се усмихна. — Благодаря, че се погрижихте за нея. В такива състояния тя става непоносима.