Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 2)

— Чуй ме, Кристофър. — Гласът му беше мимолетен като лунна светлина. — Имам толкова неща да ти кажа, а времето е тъй малко.

Когато накрая очите на Трангх се затвориха, Крис стана, наведе се и прехвърли тялото му през рамо. Нямаше намерение да го остави да гние тук, в клоаките.

Започна с мъка да се катери по хлъзгавата стълба. Затрудняваше го не толкова тежестта на Трангх, колкото неудобството на придвижването. При все това товарът, който носеше, го караше да се чувства някак щастлив, сякаш всяка крачка, която правеше с него, го приближаваше към Тери.

Докато се изкачваше нагоре, Крис заплака, но едва много по късно успя да разбере защо.

Първото нещо, което видя, когато се показа от шахтата, беше Сутан. При неговата поява на лицето й се изписа израз на невероятно облекчение.

— Слава богу! — притисна го към себе си тя. — Какво се случи там, долу?

Крис почувства, че някой от двамата се тресе от вълнение, но не разбираше дали е самият той, или Сутан. Полицаите, отзовали се на нейното обаждане, не бяха далеч; мазето гъмжеше от тях като от мухи. Около простряния труп на Воже проблясваха светкавици. Санитарите внимателно полагаха Сийв върху една носилка за предстоящото трудно изкачване по каменните стъпала.

Крис се взря напрегнато в застиналото му, окървавено лице, мъчейки се напразно да долови под бледата кожа мимолетния трепет на живота. Докато го вдигаха нагоре по стълбите, двама парижки полицейски инспектори с физиономии като кактуси започнаха да им задават въпроси. Сутан и той правеха всичко възможно да им отговорят, а това не беше лесно. Кой щеше да повярва на историята им?

Разпитът се проточи безкрайно. Инспекторите не показваха никакво намерение да ги оставят на мира, когато неочаквано се появи млад мъж в тъмносин костюм, показа някакви удостоверения, които Крис не можа да види, и започна да си шушука с тях. Минута след това Крис и Сутан бяха уведомени, че могат да си вървят.

— Qui êtes-vous? — попита Крис мъжа. — Кой сте вие?

— Млъквай, нещастник! — отвърна онзи на английски. — Говори само когато те питат. Какво общо имате с Маркъс Гейбъл? — от погледа му ставаше ясно, че въпросът се отнася и за двамата.

Крис му разказа всичко, което знаеше, освен онова, което му бе разкрил Трангх. Мъжът записа показанията му на малък касетофон. През цялото време той не промълви нито дума, без да се смятат сбитите, целенасочени въпроси, които задаваше с безпристрастен тон, с нищо неиздаващ собственото му отношение. Когато приключиха, каза им, че са свободни.

Отвън зората се спускаше над покривите на Париж; слънчевите лъчи бавно си пробиваха път по широките авенюта и булеварди. Из тесните странични улички останките на нощта все още се гушеха в мръсните, забутани ъгли.

Крис поведе забързано Сутан по тротоара. Когато сградата се скри от погледите им, той спря такси. Трангх му бе казал къде е оставил „Гората от мечове“. Беше му предал също и онова, което му бе известно от тайните на Магьосника, а то беше доста — много повече, отколкото Гейбъл бе предполагал. Но за жалост, дори той не знаеше за кого работи Магьосника. Все пак беше казал на Крис, че който и да е този човек, той притежава изключителна власт, както и своя независима, тайна шпионска мрежа. Веднъж скъсал с него, Магьосника се бил зарекъл никога повече да не се върне. Но онзи научил истинските обстоятелства около смъртта на Линда Гейбъл и чрез тях се опитал да го изнуди да се подчини. Когато Магьосника отказал, той изпълнил заплахата си, като чрез своето влияние задвижил чарковете на бюрократичната машина, ускорявайки ареста и процеса над Гейбъл. Именно тогава Гейбъл потърсил Крис. По средата на делото, малко преди хората на бившия му шеф да занесат още изобличителни доказателства в канцеларията на окръжния прокурор, Гейбъл се предал — блудният син се завърнал.

Крис не сподели нищо от това със Сутан. Той приемаше онова, което Трангх му бе доверил, като свещен завет. Чрез Тери и Трангх то се превръщаше в негова лична отговорност. Да разкрие на Сутан или на когото и да било тайните на Магьосника, означаваше несправедливо да ги забърка в нещо, което не засягаше никого, освен него.

Стигнаха до къщата на Логрази на площад „Петрарка“. Както бе казал виетнамецът, външната врата се оказа отключена. Като прикриваше Сутан зад себе си, Крис я отвори с ритник и се вгледа в тъмното преддверие, но не можа да различи нищо. Със сигурност нямаше никакво движение.

Те предпазливо влязоха вътре. Антрето бе заляно от противна сладникава миризма, като от огромна маса гниеща растителност. Сутан се задави и закри лицето си с ръка.