Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Сърцето на Тори се сви.

— Оценявам твоята загриженост, мамо — промълви тя. — Но съм решила да обърна гръб на мъжете, поне за известно време… — видя как се удължава физиономията на Лаура Нън и неволно се усмихна. — Не, не е това, което си мислиш. Просто за момента предпочитам да бъда сама…

— Но това е толкова тъжно, скъпа — промълви Лаура, Нън. „Все още не може да се освободи от многобройните роли, които беше играла в киното, помисли си Тори. Тази й беше сред най-любимите… Ролята на грижовна майка на затворено дете, филмът май се казваше «Притежание»…“ — Човек трябва да има компания, не може да е сам… Присъствието на близък човек е като топлината и светлината, като въздуха, който дишаме…

„Както обикновено мнението на Лаура Нън се покрива напълно с общоприетото мнение, помисли си Тори. Но все пак не бива да я съди толкова строго. Нали именно нейните възгледи и очаквания я бяха крепили в тежки минути? Нали те бяха основен лек за болката й?“

— Хората постоянно го правят, мамо — промълви успокоително тя. — Няма нищо страшно…

— Разбира се, че го правят — кимна Лаура Нън. — Но това не означава, че е правилно… Искам да бъдеш щастлива. Цял живот съм искала това… За теб и… и за Грег…

— Но татко…

— Ти ми обеща нещо, скъпа — прекъсна я Лаура Нън. — Баща ти е като куче, захапало кокал. Страхувам се, че никога няма да се откаже… — погледна Тори и я взе в прегръдките си. — Господи, от време на време си приличате като две капки вода…

— Може би точно затова той не ме одобрява — отвърна Тори. Опита се да го каже небрежно, но в гласа й се промъкна горчивина.

— Не зная защо мислиш, че не одобрява теб — въздъхна Лаура и взе ръцете й в своите. — Според мен той просто е… просто е много разочарован… Особено след като и Грег изневери на очакванията му…

— За бога, мамо! — повиши глас Тори. — Грег не е изневерил на очакванията му, а просто загина!

— Да, но баща ти…

— Знам — тръсна глава Тори. — Никога няма да направи разликата — изведнъж усети колко меки са ръцете на майка й, особено в сравнение със собствените й мазолести длани.

— Извинявай, скъпа. Не исках да те разстройвам.

„Сега пък коя роля играе“, уморено се запита Тори.

— Не си ме разстроила — отвърна тя и се отпусна на възглавницата. — Просто съм… преуморена… — След като майка й използва евфемизми, защо да не ги използва и тя?

— Разбирам — въздъхна Лаура Нън, взе подноса и се изправи. — Опитай се да поспиш още малко. Дала съм нареждания никой да не те безпокои. Днес на етажа няма да се включват прахосмукачките.

„Това е голям жест“, помисли си Тори. Майка и беше известна с ежедневното почистване на къщата, включително и в неделя. Като дете Тори сериозно считаше, че върши това нарочно, за да ги буди рано. Защото Лаура Нън твърдо вярваше, че само мързеливците спят до обед.

— Ще бъдеш ли тук следобед, мамо?

— В три имам една среща в студиото — усмихна се Лаура Нън. Казваше „студио“, независимо дали става въпрос за „Парамаунт“, „Уорнър“ или, „Дисни“. — По това време на деня трафикът положително ще е ужасен… Нали ги знаеш всичките тъпи борсови посредници и бизнесмени, който се влачат по разни тенис кортове и игрища за голф… Едва ли ще успея да се прибера преди шест, но ще предупредя Мария да ти сервира вечерята…

— Недей — махна с ръка Тори. — Предпочитам да те изчакам, ще вечеряме заедно в трапезарията.

Върху лицето на Лаура Нън изплува усмивката, която познаваха поне сто милиона души по света.

— Добре, скъпа. А сега си почивай.

Тори изпусна въздуха от гърдите си едва когато майка й напусна стаята. Имаше чувството, че през цялото време го е задържала там, че е била под ярките лъчи на прожектор. Кожата я пареше, сякаш обгорена от силна топлина. Замаяно се запита какво ли е струвало на баща й да се справя с необичайното излъчване на жена си през всичките тези години…

Актьорите нямат нищо общо с нормалните хора. Те пробват и захвърлят различни идентичности с лекотата, с която другите сменят дрехите си. Тази хамелеонска способност е изключително важна за успех на екрана, но в семейните отношения носи единствено напрежение и неудобство. Човек често остава с чувството, че броди из лабиринт с криви огледала.

Проблемът на актьорите е, че те никога не спират да играят. Това Тори научи още в най-ранна възраст. Никога не можеше да разбере дали чувствата им са искрени, или просто повторение на нещо вече изиграно. Поне за Тори беше така, затова не завиждаше на баща си…