Греъм Браун - Черното слънце

Това беше само предпазна мярка и блъф, който трябваше да успокои страховете им. Дори с костюми нямаше да издържат дълго във водата.

Петров се обърна към Василий.

— Дай ми ключа.

— Няма — възпротиви се агентът. — Ти ли ще го изведеш, ако се наложи да напуснем кораба?

Василий се поколеба, после бръкна под пуловера си и свали ключа от врата си.

Капитанът го грабна от ръката му и излезе от рубката.

Мъглата се стелеше във въздуха и режеше лицето му като късчета стъкло. Не се усещаше дори лек повей и сега, когато двигателите не работеха, цареше пълна тишина.

Петров се огледа. Дебел пласт скреж покриваше палубата, от мостика, стълбата и парапетите висяха остри като ками шушулки. Ледът обгръщаше всяка повърхност, всяко въже, всеки сантиметър от траулера.

Корабът изглеждаше мъртъв.

След малко дойде Василий, опакован от глава до пети. Не си беше облякъл хидрокостюма този глупак.

— Защо спря?

— За да не разбием корпуса.

— Не можем да останем тук.

Естествено, че не можеха, но и не биваше да рискуват да плават в мрака. Мъглата скриваше всички опасности и нетърпението щеше да ги погуби. Ала явно имаха известен късмет. Слаб ветрец раздвижи въздуха и мъглата започна да се вдига. А и видимостта се увеличаваше с приближаващото разсъмване. Толкова на север слънцето никога не се издигаше над хоризонта, ала скоро щеше да стане светло и Петров се надяваше, че ще намерят път на юг.

И все пак имаше нещо нередно. Небето пред него беше най-мрачно, а трябваше да е тъкмо обратното. Навярно някаква илюзия заради мъглата, реши той, ала слънцето сякаш изгряваше не откъдето трябва.

Преди да проумее какво става, нещо тежко блъсна кораба и го премести настрани.

— Какво беше това? — попита Василий.

Лекият удар можеше да е от айсберг, носен от течението. Но когато погледна през борда, Петров видя, че водата е абсолютно неподвижна и че ледът не помръдва.

— Александър — отново го повика Василий.

Без да му обръща внимание, капитанът тръгна към носа. Усилващият се вятър бързо разнасяше мъглата и на нейно място се появяваше невъобразима гледка: огромна бяла стена. Плътен лед, който се простираше до хоризонта и в двете посоки.

— Боже мой — промълви той.

Ледът изглеждаше непробиваем, но истината беше още по-ужасяваща. Бледото слънце най-после започваше да се издига към хоризонта — но не наляво пред тях, където би трябвало, а надясно зад кораба.

Грешката стана ясна дори за Василий.

— Сбъркал си пътя — извика той. — Цяла нощ сме плавали на север!

Петров беше смаян. В полярния кръг човек не бива да разчита на магнитен компас, но той не бе аматьор.

И все пак някак си часове наред се бяха приближавали към опасността, към сгъстяващия се паков лед, вместо да плуват на юг.

— Как е възможно… — започна той.

— Глупак! — изруга Василий. — Водиш ни в ада!

Коленете на капитана за малко да се подгънат, но необходимостта от неотложно действие му помогна да се овладее. Той се обърна към кърмата. Ледът още не беше образувал масивен блок. Ако побързаха, можеха и да се спасят.

Петров мина светкавично покрай Василий, хвърли се към рубката и посегна към бравата. Преди да успее да отвори вратата, нещо отново се блъсна в кораба, този път рязко и още по-силно, и наклони корпуса най-малко под десет градуса.

— Пълен назад, пълен назад! — извика Петров. — Да се махаме оттук!

Двигателите забоботиха и „Звезда“ потегли назад, ала нов удар тласна носа надясно.

Петров отвори вратата, отиде при руля, избута стоящия там моряк и превключи от малък на среден ход.

— Нещо ни удря! — изкрещя морякът.

— Лед, носен от теченията — заяви капитанът, макар да бе обзет от екранна увереност, че греши.

Ударът беше силен, целенасочен, умишлен. В главата му нахлуха мисли за косатки и акули.

Василий влезе в рубката и каза:

— Може да е подводница. Пратена от ФСС.

Петров си помисли за товара им и неговото значение. Агентите на ФСС, наследничката на някогашния КГБ, ги бяха преследвали седмици наред из Сибир. Несъмнено още ги търсеха, но чак пък подводница… и това блъскане?… Но пък имаше логика — определено нямаше да рискуват да потопят кораба с торпедо.

Завъртя руля и обърна кораба на деветдесет градуса, после натисна дроселите напред. Траулерът си запробива път през леда към отворите Черно море, където можеха да наберат скорост.

Стига да успееха да…

Корпусът се разтресе от нов удар и се наклони надясно. Носът се издигна и отново се спусна. Нямаше да издържат още дълго.