Глен Купър - Десетата зала

Като истински космополит не можеше да понесе да бъде отделен за по-дълго време от сърцето на Париж и винаги леко посиняваше, когато му се налагаше да посети червата, където се вършеше същинската работа — ниска метална постройка в мрачен индустриален район недалеч от летище „Орли“. Там фирмата получаваше какви ли не картини, произведения на изящните изкуства, книги и ръкописи от цяла Западна Европа и останалия свят, там той даваше работа на трийсет души, които неуморно, търпеливо и доходоносно заличаваха последиците от наводнения, пожари и други причинени от човека или природата щети.

Изскочи от кабинета си веднага щом чу баритона на Люк в приемната.

— Точно навреме! — извика и сграбчи приятеля си в мечешка прегръдка. Люк беше една глава по-висок, мускулест и с бронзов тен от здравата работа навън. В сравнение с него Юг изглеждаше като бледен юноша, спретнат и хилав. — Ето че най-сетне се запозна с Марго. Нали ти казах, че е красавица! — Обърна се към секретарката си. — А ти най-сетне се срещна с Люк. Казах ти, че е красавец!

— Е, несъмнено успя да ни накара и двамата да се почувстваме неудобно — с усмивка подхвърли Люк. — Марго, явно си силна жена, щом понасяш този тип.

Марго кимна безочливо в знак на съгласие.

— Приятелят ми играе ръгби, така че съм застрахована от непристойното му поведение.

— А това е Исак Мансон, директор по развитие на бизнеса и моята дясна ръка — представи Юг мъжа с костюма и вратовръзката, който се бе появил до него. Имаше къса къдрава коса и грижливо подстригана брада.

Исак се ръкува сърдечно с Люк и попита дяволито:

— Още не знаете защо сте тук, нали?

— Млък! — игриво нареди Юг. — Не ми съсипвай удоволствието. Заминавай да печелиш пари!

След като влязоха в кабинета, Юг настани приятеля си и направи малко представление, като отвори нова бутилка бърбън и наля щедри дози в кристални чаши „Бакара“. Чукнаха се и отпиха.

— Мястото изглежда добро, ти също изглеждаш добре — отбеляза Люк.

— От колко време не сме се виждали, пет години? — попита Юг.

— Нещо такова.

— Шантава работа. Виждах те по-често, когато живееше в чужбина.

— Е, знаеш как е — замислено рече Люк. — Времето все не достига.

— При последната ни среща имаше приятелка. Някаква американка.

— Нещата се разсъхнаха.

— Типично — сви рамене Юг и моментално добави: — Господи, радвам се да те видя!

Побъбриха известно време за приятелите от университета и сложния социален живот на Юг. После Марго почука дискретно на вратата и съобщи, че отново се обаждат от полицията.

— Да тръгвам ли? — попита Люк.

— Не, не, стой. Няма да отнеме много време.

Люк слушаше половината от разговора, докато Юг най-сетне затвори и въздъхна.

— Винаги се случва по нещо. Снощи са разбили работилницата ми. Пазачът бил пребит. В момента е в болница с пукнат череп. Обърнали са наопаки всичко.

— Откраднали ли са нещо?

— Нищо. Онези идиоти сигурно дори не са знаели, че реставрираме книги. От какво се интересува най-малко един невеж разбойник? От книги. А точно това са намерили. Книги в изобилие. Поезия, право… Но са оставили след себе си пълна каша.

Люк изрази съчувствие към приятеля си, който явно живееше в голям стрес, но накрая вдигна длани нагоре и каза:

— Е? Каква е работата? Какво е толкова важно, че трябваше да зарежа всичко и да си домъкна задника в Париж?

— Трябва ми мозъкът ти.

— За какво?

— За това.

Юг отиде до бюфета и извади малък пакет, увит в муселин. Двамата седнаха на дивана. Юг разчисти масичката за кафе и с нарочно бавни движения разви книгата. Кожата изглеждаше по-червена и бляскава от деня, когато я беше видял за първи път в манастира. Светецът с ореола на корицата беше някак по-триизмерен. Сребърните розетки, ъглите, ръбовете и закопчалките блестяха почти като нови. И естествено, сега книгата бе много по-лека и абсолютно суха.

— Получих това преди няколко седмици. Беше поела много вода, но хората ми се справиха.

— Добре…

— Книгата е от Дордон, Перигор Ноар, от твоята ловна територия.

Люк леко повдигна вежди.

— Някога да си чувал за селце на име Руак?

— На река Везер, нали? Обикалял съм веднъж-дваж района.

Юг разказа за манастира и пожара, като не пропускаше да вмъкне по някой и друг драматичен момент, нарочно нагнетявайки напрежението, докато стигне до върховата точка. Накрая приключи със самохвално описание на майсторството на реставраторите си при работата с ръкописи.