Глен Купър - Десетата зала

— Ехо! Ехо! Съжалявам, че закъснях. Аз съм мосю Телифер, председател на общинския съвет на Перигьо! Къде е професор Симар? Късно ли е да се обърна към групата?

Люк посрещна задъхания политик от местната префектура, предложи му шампанско и един сандък вместо трибуна, и любезно изслуша последвалата прекалено дълга, префърцунена и многословна реч.

След това Люк и мосю Телифер побъбриха край огъня и пиха по още едно шампанско. Политикът отклони поканата да посети пещерата с оправданието, че страда от клаустрофобия и не става за пещерняк, но добави, че може да бъде чудесен „наземен“ застъпник на работата им в района. Спомена, че вече се замислял за туристическа атракция — пещера копие „Руак II“ за масовата публика, подобна на Ласко II, и искаше да знае мнението на Люк за идеята. Люк търпеливо обясни, че още не са започнали да проучват „Руак I“, но след време много неща ще бъдат възможни.

Когато Телифер се поинтересува защо са се установили на лагер в манастира. Люк му разказа за смешно грубото отношение на кмета на селото. Щом чу думите му, политикът се изсмя разбиращо.

— Онзи Боне е абсолютен позор, мижитурка, ако позволите, само ви моля да не ме цитирате — разпалено рече той. — Не го познавам добре, но все пак съм чувал това-онова. Знаете ли защо той и селото му са толкова недружелюбни според слуховете?

Люк не знаеше.

— Говори се, че селото е червиво с пари от разбойничество! Никога ли не сте чували? Не? Е, може и да е измислица, но е факт, че през лятото на четирийсет и четвърта, по време на войната, имало прочут грабеж в Перигор. Нацистите натоварили цял влак с награбени богатства от Националната банка, произведения на изкуството, антики и тъй нататък. Влакът трябвало да стигне до Бордо и товарът му да бъде предаден на германските военноморски сили. Съпротивата ударила главната линия недалеч от Руак и се измъкнала с цялото богатство, което било предназначено лично за Гьоринг — някъде около сто милиона евро по сегашни цени, както и някои прочути картини, сред които уж бил и „Портрет на млад мъж“ на Рафаело. Част от награбеното стигнало до Дьо Гол в Алжир и не се съмнявам, че е било използвано добре, но голяма част от парите и произведенията на изкуството просто се стопили. Никой повече не видял картината на Рафаело. Винаги са се носили приказки, че добрите жители на Руак са станали толкова очарователни, защото продължават да крият кражбата, но нали знаете как е със слуховете. Все пак не отваряйте дума в селото за Съпротивата или за влаковия обир, че някой може да ви гръмне!

Помощникът на Телифер напомни на шефа си за следващото им задължение и политикът бързо изгълта остатъка от шампанското си, подаде на Люк празната чаша и се сбогува.

Люк се опита да намери Сара в тълпата, но беше заклещен от експерта по палеолитно изкуство Зви Алон и специалистката по геология на плейстоцена Карин Велцер, които искаха да обсъдят логистиката за утрешния ден. Люк не можеше да реши кой е по-настоятелен — плешивият евреин с конусовидна глава или свадливата германка в работен комбинезон. Докато ги успокояваше и ги уверяваше, че всичките им потребности ще бъдат удовлетворени, забеляза Сара да бъбри с младия испански археолог Карлос Ферер.

Канеше се да отиде при тях, когато редакторът от „Льо Монд“, флегматичен възрастен журналист на име Жерар Жиро, дойде да научи личните му впечатления от паметното събитие. Люк любезно отговори на въпросите му и онзи започна да драска яростно в бележника си.

С периферното си зрение Люк видя как Сара и Ферер се отдалечават от светлината на огъня и изчезват в мрака.

Все още имаше шампанско в чашата си и го изгълта на един дъх.

Приличаха повече на астронавти, отколкото на археолози.

Екосистемата на запечатана векове наред пещера е много фино настроено нещо. Смесицата от условия, температура, влажност, киселинност и газов баланс благодарение на прилепите — всичко това допринасяше за формирането на среда, която в конкретния случай беше съдействала за великолепното запазване на стенописите.

Най-лошото, което можеше да направи Люк, бе да наруши това равновесие и да сложи началото на верижна реакция на унищожение, каквато бе настъпила на други места. В Ласко след годините неограничен достъп от страна на учени и туристи отначало по стените се бе появила зелена плесен, а неотдавна и бели калцитни петна заради повишеното количество въглероден диоксид, и стенописите бяха изложени на опасност. В момента Ласко беше затворена, за да може научната общност да намери някакво решение на проблема.